Писателят Захари Карабашлиев: „Единствената война, която си заслужава да водим сега, е войната срещу невежеството”

Захари Карабашлиев и председателят на журито Владимир Зарев на церемонията по връчването на наградата.
Снимка: Венета Павлова

Националният дарителски фонд „13 века България” обяви номинациите и Националната литературна награда за български роман на годината. Церемонията се състоя в Националния дворец на културата.

Председател на журито е известният писател Владимир Зарев. В своето слово той даде висока оценка за развитието на българския роман като наистина епично четиво, със силна сюжетна линия, ярки характери и добре уловени проблеми на епохата, за която се пише:

Епичният жанр, изискващ време, посвещение, владеене на богат език, умение да се разказва интересно и съвсем не на последно място дарба, натрупва сериозен опит и енергия, завладява все по-обширна територия от модерната ни словесност. Романът несъмнено е сред най-увлекателните и търсени четива. Появата на запомнящи се, дори знакови български заглавия, които имат огромен успех в последно време, го доказва – посочи Зарев.

СнимкаНаградата спечели романът „Хавра” на Захари Карабашлиев. Това е оригинална по форма творба, с две сюжетни линии. Първата се развива в наше време. След години в Америка и поредица от провали един българин се прибира в родния си град за погребението на баща си, загинал при нещастен случай. Краткият престой обаче се превръща в начало на рисковано разследване, което го въвлича в тъмна мрежа от интереси. За своята книга и за проблемите на времето, в което живеем, писателят Захари Карабашлиев посочи:

Това не е роман, който е конформистки, това не е роман, който удовлетворява всички изисквания, това не е роман, който удовлетворява каноните на „правилното” писане. Но това е роман, който съм написал сега, в този момент, и стоя сто процента зад него... Говорим за война – хибридна, топла, студена – не ме интересува. Единствената война, която си заслужава да водим сега, скъпи приятели, е войната срещу невежеството.

Другата сюжетна линия на „Хавра” се развива преди близо век и половина. Това е разказ за съдбовната любов на руска аристократка  и американски журналист. Той се е посветил на каузата за освобождение на българския народ от Османската империя. Прототипът е известният американец Дженюариъс Макгахан, който през 1876-78 г. пише разтърсващи репортажи за Априлското въстание на българите и за Руско-турската освободителна война. Умира от тиф, вече след победата, на 9 юни 1878 година в Цариград. Защо писателят се е обърнал към този исторически сюжет? Липсва ли нещо в нашето съвремие – възвишено, достойно, истински красиво? Захари Карабашлиев отговори пред Радио България така:

Липсва ни голямата кауза, за която е много лесно да се бориш, ако я има. Сега я няма. Сега са множество малки каузи. Множество малки неща, които отнемат, пръскат от енергията ни, по една или друга причина, но я няма голямата  идея, за която да умреш на барикадите.

Журито е обсъдило 34 романа, като е номинирало 6 творби с разнообразни сюжети. Според председателя Владимир Зарев всяка от тези книги е могла да бъде победител в конкурса. Той сподели, че другата водеща творба при обсъжданията е бил романът „Чамкория” на Милен Русков. Сюжетът на този роман е изцяло исторически. Това е вътрешната война в България през 20-те години на 20-ти век. Времето е изпълнено с преврати, въстания, страшни терористични актове и политически убийства. Според автора, епохата е била заредена с огромна енергия. Борба, в която няма добри и лоши, а благородните намерения често водят до ужасни престъпления.

Сред номинираните книги е и „Невидими” – роман от Наталия Делева. Авторката живее във Великобритания и пише на български. Товае роман за невидимите, за тези, край които понякога твърде нехайно, твърде, ако щете, високомерно на моменти, преминаваме,без да ги забелязваме... А всъщност те са част от нашата социална тъкан – каза журналистът Митко Новков, представяйки книгата.

Съвременна по сюжет е и книгата на Ангел Игов „Фини прахови частици”. Исках да пиша книга, която да е за живота ни тук и сега, за нещата, които ни обграждат, за нещата, които дишаме и буквално, и метафорично – казва авторът.

Сериозен, но със сатирични тонове, е романът „Катафалка, два носорога” от младия писател Петър Крумов. Според автора, в него се разказва за един чиновник от Агенцията по вписванията, но той трудно може да се „впише” в собствения си живот, който се е опитвал да подреди за себе си.

Романът „Пътят към Тива” от Яница Радева е нов прочит на изпълнения със символика древен мит за Едип. Има и „препратка” към връзката между двама души от наши дни, която изтъква образа на Едип като актуален за всяко време и общество.

Снимки: Венета Павлова

Още от рубриката

В приказния стъклен свят на Момка Пеева

Стъклени накити, предмети и произведения на изкуството греят с щедрата палитра на художник благодарение на една българка, която емигрира в Съединените щати с единствената мечта... да бъде баба. Ала двайсет години по-късно фирмата й за цветове край..

публикувано на 17.08.18 в 10:17

Столична община ще стимулира съвременното изкуство с помощта на нова програма

Новата програма "Навън", която е включена в стратегията "София - творческа столица", ще подпомага представянето на произведения на изкуството в публичните пространства, съобщиха от Столичната община. От 2019 година ще бъде подкрепено създаването и..

публикувано на 16.08.18 в 09:42

Изложба в „Двореца”: Български шедьоври и олимпийски дух

Една голяма и впечатляваща изложба бе открита в „Двореца” на Националната галерия. Това е наистина първият дворец на българските князе (Александър Батенберг и Фердинанд) след Освобождението на България през 1878 г. А сега част от залите му са..

публикувано на 10.08.18 в 08:00