Павлина Горчева: Доволна съм, че каквото съм създала, се пее и слуша от хората

Снимка: архив

Съдбата е белязала Павлина Горчева с красив алтов глас, творческо вдъхновение и с мисията да продължава традицията на граовското пеене. Станала известна с песните от Граово (фолклорна подобласт на Шоплука, Средна Западна България), тя вплита свои мелодични варианти към оригиналните образци в репертоара си. Умелото съавторство на Павлина Горчева е принос в обогатяването на граовската традиция. Песните ѝ са особено предпочитани от младите в жанра.

Перник е родният град на Павлина Горчева. Народната музика, излъчвана по Националното радио, предизвиква нейния интерес към фолклорното пеене. Едва 16-годишна, след успешно представяне на конкурс, тя постъпва в Ансамбъла за народни песни на БНР, чийто хор по-късно става известен под името „Мистерията на българските гласове“. В този състав младата певица разгръща музикалната си дарба. В много от хоровите си партитури композиторите Красимир Кюркчиев, Стефан Мутафчиев поверяват сола на тембристия ѝ глас. Павлина Горчева записва за фонда на БНР стилен репертоар. А бавните, т.н. „сватовски песни“, с характерното „тресене“, са признати за образец на граовското изпълнителско майсторство. И днес младите таланти търсят помощта ѝ в овладяване на този виртуозен стил.


Тази година е юбилейна за Павлина Горчева и повод за равносметка и гордост от постигнатото. Ето какво сподели тя:




Не съм имала учители. Това, което съм чула на времето, след войната, е от радиото. Слушах го в центъра на града. От високоговорителите звучаха народни песни в изпълнение на Борис Машалов, Мита Стойчева, Лалка Павлова, Атанаска Тодорова. Това ме привличаше. На село съм слушала как пеят мои лели, но това, което чувах по радиото, беше различно. Харесвах тембъра на Борис Машалов, на Мита Стойчева – чувството, което показваше в песните. Мечтаех да се докосна до тяхното пеене. Тогава нямаше самодейност. Благодарение на това слушане и преповтаряне, се явих на конкурс в БНР с песента „Стоян през гора вървеше“. Въпреки че беше на лъжовния 1 април, още същия ден бях назначена. Бяхме 6 млади певици. Заедно с още 6, които вече работеха там, направихме ансамбъл. Сега певиците са образовани, зная ноти, ние бяхме „слухари“, ние нищо не знаехме. Коста Колев, който беше корепетитор, изискваше точно как трябва да пеем, от него научих много. Това ми даде сили. Георги Бояджиев, който беше в редакция „Народна музика“ ми каза: Ти си от Западна България, песни събирай, пей. Ще ти дам служебен магнетофон и отивай по селата. Срещнах се с баби, лели. Текстовете им приех, но мелодиите не ми допаднаха. Започнах да си измислям сама. Първите записи направих с оркестъра на Емил Колев. Заедно с Жоро Бояджиев дойдоха да ме поздравят след прослушването с думите: “Видя ли, Павлинке, че имате песни“, но аз не им казах, че съм създала мелодиите. Направих трио „Граовци“ с братя Митеви от Владая, създадох шопски секстет, за който направих песента „Ой, шопе, шопе“ – стана интересна, а Стефан Мутафчиев написа хорова версия за ансамбъл „Тракия“. В хор „Космически гласове“ с диригент Ваня Монева (днес хор „Ваня Монева“) пях 18 години. Наскоро участвах във вълнуващ концерт в Перник. От 30 години не бях ходила там да пея. Накрая едно момиченце излезе да ми поднесе цвете. Каза, че знае песента „Църнилчице девойче“ и я изпяхме заедно. Публиката беше щастлива. Доволна съм, че каквото съм създала, се пее и слуша от хората. Младите обичат песните ми.




Още от рубриката

Българчета зад граница превеждат на чужди езици мъдростта на народа ни

Фондация „Детето и фолклора” вече има зад гърба си няколко красиви книги с български пословици, поговорки и гатанки, преведени от българчета в чужбина на различни езици. В ход е подготовката на следващо – четвърто, издание. За децата, тяхното..

публикувано на 14.05.18 в 14:33

Стоян Дечев – пазител на самобитния добруджански фолклор

Акордеонистът Стоян Дечев е сред преданите последователи на чистия добруджански изпълнителски стил. За традиционния инструментариум на този край, наред с гъдулката, кавала, гайдата, е добре позната и хармониката (клавишно-мехов инструмент, подобен на..

публикувано на 08.05.18 в 08:10

„Българска пролет в Милано“

Пролетен фолклорен празник, организиран от Българската асоциация за културен обмен в Милано, привлече вниманието на жителите и гостите на италианския град. Български народни танци от различни фолклорни области представиха самодейните танцьори от..

публикувано на 19.04.18 в 10:37