Премиерът Борисов се застъпи на най-високо равнище за българските превозвачи

След продължителни преговори в София еврокомисарят по транспорта Виолета Булц заяви, че очаква от България конкретни предложения за промени в пакета „Мобилност” на ЕС, с цел да се защитят интересите на българските превозвачи.
Снимка: БТА

Готвените законодателни промени по пакета „Мобилност” на Европейската комисия ще бъдат внесени идната седмица в комисиите на Европарламента и ще бъдат гласувани на 24 май. Промените засягат пряко българските международни автомобилни превозвачи и те категорично не ги приемат. Нещо повече, неодобрението на българските ТИР-аджии се подкрепя единодушно от всички политически сили плюс правителството и самия премиер Бойко Борисов. Той дори направи специално пътуване до германския град Аахен миналия четвъртък, където се бяха събрали лидерите на Германия Ангела Меркел и на Франция Емануел Макрон по случай награждаването на френския президент с наградата „Карл Велики”. Там Борисов на най-високо равнище се опита да убеди авторите на предвижданите законодателни промени да смекчат мерките и да ги съобразят с по-слабо развитите в икономическо отношение страни от ЕС, и България по-специално. Макрон предложи проблемите да се обсъдят по телефона, Меркел каза по същество „ще видим”. В София в понеделник пристигна спешно за разговори по темата с премиера Борисов европейският комисар за транспорта Виолета Булц. Разговорите са били тежки и продължителни, но след тях еврокомисарят заяви, че очаква конкретни предложения за промяна на разпоредбите на пакета „Мобилност” до края на българското председателство на Съвета на ЕС. От своя страна премиерът Борисов повтори твърдата си позиция, че в сегашния си вид пакет „Мобилност” „ще убие транспортния бизнес”.

За какво точно става дума? Твърди се, че този пакет „Мобилност” на Европейската комисия е силно повлиян от личната кауза на френския президент Макрон за командированите служители и против социалния дъмпинг от страна на по-слабата в икономическо отношение Централна и Източна Европа. На пръв поглед достойни за уважение амбиции и мерки. Но те на практика заплашват стотици хиляди граждани и фирми от източната част на континента с прекратяване на дейността, фалити и безработица. Защото налагат изисквания към транспортните фирми, изпълнението на които не е по джоба на повечето източноевропейски превозвачи. Част от условията са шофьорите да се прибират до родното си място на всеки 3 седмици, след третия ден в страна от ЕС на шофьор да се плаща по нормите за командировки на държавата, в която е влязъл, да не се спи в кабините на камионите, а на хотел. Предвиждат се промени и в правилата за шосейния каботаж, като на практика той ще бъде премахнат. Всичко това за хилядите български, полски, унгарски и румънски камиони, притежавани от малки и семейни фирми, е недостъпен скъпоструващ лукс.

Само в България транспортният бранш дава 15% от БВП и в него работят около 200 хиляди души, които развиват и днес богатите и славни традиции на страната още от времето на комунизма, когато фирмата СОМАТ притежаваше няколко хиляди камиона и беше най-голямата транспортна компания в Европа. В бранша смятат, че предвидените нови мерки ще го унищожат и са дискриминационни. Това е и един от иначе рядко срещащите се случаи, когато и опозицията, и управляващите проявиха в парламента единодушие, приемайки декларация, изискваща от правителството да вземе мерки в защита на българските превозвачи. Това е също така и един от малкото случаи, когато София възразява на Брюксел и надига глава срещу негови решения.

Самите превозвачи прецениха, че ще бъде добре да не оставят съдбата си единствено и изцяло в ръцете и на добрата воля на официалните власти и се заканиха да организират с 1000 камиона и автобуси протести по време на срещата на върха Европейски съюз-Западни Балкани този четвъртък в София, като не изключиха и блокада на сухопътните граници на страната.

Какъв ще бъде крайният резултат от действията на българските власти и превозвачи, не е много ясно и всичко зависи от големите в Европейския съюз и тяхната готовност да се съобразят и с интересите на по-слабите и по-малките. Според експерти, българските шансове не са големи. Още отсега обаче е ясно и похвално, че всички в страната се обединиха в защита на интересите на българския транспортен бизнес, оставяйки на заден план острите си политически и икономически противоречия. Това показва, че когато са засегнати националните интереси, единство може да се получи. Не случайно девизът на българското председателство на Европейския съвет е точно „Съединението прави силата”. Това всъщност пише и на сградата на Народното събрание, което вероятно ще бъде блокирано в четвъртък от стотици камиони и автобуси на протестиращи пред очите на европейските лидери български превозвачи.

Още от рубриката

Визитата на президента Радев в Русия и „пълноформатните“ отношения, които се очакват след нея

В първите дни на седмицата – 21 и 22 май, президентът Румен Радев посети Русия. Още в предварителните анонси се подчертаваше, че визитата слага край на десетгодишна пауза в двустранния диалог на най-високо равнище. След срещата с българския..

публикувано на 23.05.18 в 11:39

ЕС отново се отваря за Западните Балкани, но с предпазлив оптимизъм

15 години след Солунската среща на ЕС с държавите от Западните Балкани, вчера в София с проведе друга в същия формат. Още от миналата година събитието се очакваше от едни с големи надежди, а от други със скептицизъм заради участието на Косово,..

публикувано на 18.05.18 в 11:48

Присъединяването на Западните Балкани към ЕС е стимул за страните да решат дългогодишни проблеми помежду си

Социално-икономическите неравенства в страните от Западните Балкани са проблем, който трябва да бъде решен, не само заради надеждите им за присъединяване към ЕС, но и заради самите граждани. Около това мнение се обединиха участниците в..

публикувано на 18.05.18 в 10:58