Архитектурното наследство на първомайстор Кольо Фичето

Преображенският манастир

Църквата „Св. Троица” в Свищов, мостът над река Дряновска в Дряново, църквата „Св. св. Кирил и Методий“ и Къщата с маймунката във Велико Търново, част от Преображенския манастир заедно с камбанарията, Покритият мост в Ловеч… Трудно е да изброим всички великолепни образци на архитектурата, които завещава на България уста Кольо Фичето (1800-1881). Наричан самоук, защото няма архитектурно образование, той e основоположник на новата българска монументална архитектура. Житейският му път започва в село Марча, намиращо се на 3 км от Дряново, разказва за възрожденеца неговият потомък Константин Фичев:




Снимка

От малък го изпращат да чиракува при дюлгерите, майсторите-строители. По-късно започва да пътува из целия Балкански полуостров. По време на тези пътувания Никола Фичев усвоява различни похвати и маниери в строителния занаят. Получава солидна база, от която по-късно черпи при собствените си градежи. В Албания и Хърватия общува с италиански майстори. Може би от тях е чул за прочутия Понте Векио във Флоренция, за да построи такъв подобен мост в Ловеч по-късно
.

Покритият мост в Ловеч
В живота Никола Фичев бил скромен и изключително набожен човек:

Аз съм влюбен в писанието на австро-унгарския изследовател и пътешественик Феликс Каниц за него, който го е виждал на живо и го описва като типичен балкански човек. Никола Фичев имал няколко характерни качества. Първо, никога не е престъпвал думата си. Второ, пестеливостта. Но също така знаем, че Кольо Фичето всяка година е отделял голям ресурс за благотворителност. За трудолюбието няма нужда да споменаваме, защото, ако човек не е трудолюбив, няма как да се захване с такава работа в такъв мащаб. Аз съм сигурен, че той не е спял по цели нощи, за да може да завърши всички проекти, с които се е захващал. Интересно при него е също така това, че той, като самоук майстор, не чертае. Той правел проектите си в 3D – отливал е от восък това, което ще представляват новата сграда или съоръжение.

Църквата „Св. Троица” в Свищов
За мащабите на сътвореното от първомайстора Константин Фичев споделя:

Аз имам една теория. Като виждам къде и какво е строил Никола Фичев, смятам, че в един момент става главен архитект на Дунавския вилает, където реално Мидхат паша е бил валия. Така мисля, защото той за период от около 7-8 години получава много големи държавни поръчки. Тогава се появяват десетки градежи на различни места, които не вярвам той лично да ги е правил. Т. е. имал е голяма, така да го кажем, предприемаческа работилница за строителство.

Кольо Фичето успява да спечели уважението на Мидхат Паша, след като се справя успешно с поръчка за изграждането на грандиозния, най-мащабен на Балканите мост над река Янтра край Бяла. За тази поръчка майсторът се състезава с полския архитект Людмил Рола. Българинът предлага доста по-ниска цена и двойно по-кратко време за изпълнение. Мостът е изграден в периода 1865-1867 г. Той е дълъг 276 м и широк над 9 м, с 14 свода. 

Мостът на Янтра край Бяла
Друг обект на Кольо Фичето, който задължително трябва да споменем, е последната църква, съградена от него – „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново. Тя е светла, висока и различна от всички останали църкви, много специална за нашата фамилия, в която името Константин се предава през поколение, казва Константин Фичев и продължава:

Църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново
Третия обект, който искам да спомена, е по-скоро във връзка с опазването на материалното културно наследство в България. Това е един изключителен строеж на Никола Фичев, за който като образец е използван Балкапанъ хан в Цариград. Това е хан, превърнал се в изключително българско средище, където се отбивали всички българи в града. Един богат търговец от Търново – хаджи Николи, искал да се построи такъв хан и в Търново. Той поръчал изграждането му на Кольо Фичето. По-късно този хан става известен като „ханът на Хаджи Николи“. Този обект може да послужи като пример за изключително позитивно отношение към ценни образци на по-старата българска архитектура, каквото може да има в България. Ние виждаме колко много сгради у нас си отиват, било заради хора, тръгнали с тази идея – да ги оставят да се разрушат, за да използват терени, или защото има много наследници, които не могат да се разберат. През годините ханът на Хаджи Николи е бил изоставен, но в момента е възстановен буквално, както е бил построен, със същите материали.

Ханът на хаджи Николи
Той се намира на Самоводската чаршия в Търново и в момента е атракция – изключително красив, на няколко етажа, с голям вътрешен двор. Тези, които са го възстановили, са направили наистина едно добро дело. Това показва, че същото може да се направи и за други сгради, стига да има воля.

Снимки: архив

Още от рубриката

141 години след Шипченската епопея българите искат да се учат от своята неподправена история

Паметникът на свободата (известен като Паметника на Шипка) е монументална скулптура на връх Свети Никола в Стара планина, издигнат над мястото, където по време на шипченската битка са се водили решаващите за Руско-турската война и Освобождението..

публикувано на 20.08.18 в 12:32

Продължават археологическите проучвания на хълма Трапезица

Три археологически екипа започват разкопки на крепостта Трапезица във Велико Търново. Финансирането, осигурено за тях   от Министерството на културата, е 38 000 лв. Проф. Константин Тотев от търновския филиал на Националния археологически институт с..

публикувано на 18.08.18 в 08:00

Из потайностите на софийския квартал „Лозенец”

Някои го сравняват с парижкия Монмартър, а на мен ми прилича на Мала Страна в Прага. Ако някой иска да покаже на един чужденец в София, историята на българското изкуство и литература от началото на ХХ век, може да го разведе из малките улици на..

публикувано на 16.08.18 в 11:05