Скални загадки от стари времена край село Дъждовница

Нишите са разположени на височина до 50 метра от земята.

В Източните Родопи и особено по поречието на Арда множество култови ниши, изсечени в скалите в древността, повече от век привличат вниманието на археолози и изследователи-любители. Въпреки това те все още крият множество загадки за тяхната поява – дали са от времето на траките или по-ранни и относно предназначението си – дали са оформяни с култова цел, дали са използвани като някаква маркировка или друго. Самият труд, полаган за доста от нишите, които са на много недостъпни места, предполага, че за древните тяхното значение е било специално и са искали те да се запазят. Вероятно са свързани с някакво култово вярване за прехода в отвъдното, смята Христо Тодев. По професия икономически анализатор, по призвание алпинист и изследовател, той от години обикаля из дивите живописни места в Източните Родопи, снима, картографира и изследва скалните ниши, които според него са от времето преди траките, от енеолита. Досега съм установил около 3600 ниши. Предполагам, че има още около 2 процента единични неоткрити, споделя Христо. Такива са изсечени и в труднодостъпни места на височина до 50 м по скалите край село Дъждовница, област Кърджали. Но какво точно представляват тези ниши?




Достъпът до нишите е изключително труден.
Идеалната ниша е във формата на трапец около 70-80 см висока, навътре е дълбока, много добре оформена, разширява се като мида с идеални ръбове, обяснява Христо Тодев. Много изследователи се замислят, дали тази форма има не само символично значение, а при издялването на подобен отвор в скалата са търсени някакви акустични или енергийни свойства.

На една от скалите в комплекса Христо Тодев открива лице на девойка, което вероятно е постигнато чрез човешка доработка върху естествените скални форми. Но с това мистериите не свършват:

Скалната стая под лицето на девойката е с отвор за достъп отзад.
Забелязах, че точно под скалното лице на девойката, на височина 20 м над земята се намира скална стая, вероятно и тя дооформяна от човешка ръка. Достъпна е само отзад чрез прокопан (смея да твърдя) отвор. Целият скален комплекс е много голям – около километър и половина, с много трапецовидни ниши, изсичания, специално оформени ямки. Замислих се, дали стаята няма връзка с една друга скала, висока около 40 м, разположена на 1,2 км на съседен склон.

По естествена цепка, висока около 10 м, а в най-широката си част достигаща 2 м, в отсрещната скала Тодев отново открива следи от човешка доработка. Този скален „прозорец“ му прави впечатление с това, че през различни месеци, преминавайки през процепа, лъчът на слънцето доближава скалния комплекс с образа на девойката.

Скалният прозорец.
Като насложих координатите в специализирани интернет сайтове и чрез допълнителни измервания и изчисления установих, че е твърде вероятно в най-късия ден от годината – 21 декември, лъчът на слънцето, преминавайки през скалния прозорец, да се проектира точно в скалната стая в комплекса край Дъждовница. Това се случва в 16.27 часа, или около 25-30 минути преди залеза.

Слънчевият лъч минава през скалния прозорец.
Откритието дава повод на Христо Тодев да разглежда тази зона не просто като култов комплекс с трапецовидни ниши, но и като обект, който ни дава ценни сведения за астрономически познания в древността по тези земи.

Мен ме изуми мащабът на този гигантски скален календар. Ако на 21 декември тази година на място установя, че лъчът наистина се проектира в най-късия ден в стаята под лицето, това ще покаже какви изключително точни астрономически знания са притежавали древните. Отчитането на най-късия ден в годината им е позволявало да разполагат с много точен календар за летоброенето, – обяснява Тодев и уточнява:

В най-късия ден от годината – 21 декември, в 16.27 часа лъчът на слънцето, преминавайки през скалния прозорец, се проектира в скалната стая в комплекса край Дъждовница.
В близост до скалата с процепа има друг комплекс с ясни астрономически ориентири, подсказващи приближаването на най-късия ден. Вече не се съмнявам, че знаците, оставени в комплекса край Дъждовница, имат астрономическо предназначение. В контекста на това комплексите с ниши могат да се разглеждат в нова, по-различна светлина.

Друг, вероятно също важен и свързващ елемент от мащабния комплекс, е кръст, издълбан на скална площадка над най-високите ниши и ориентиран само с 2-3 градуса отклонение по посоките на света.

Кръстовидно скално изсичане по посоките на света.
Както виждате, скалите край Дъждовница са като разтворена книга за историята на България. Пред нас остават още много непрочетени страници, които тепърва с любопитство ще разгръщаме.

Снимки: личен архив

Още от рубриката

141 години след Шипченската епопея българите искат да се учат от своята неподправена история

Паметникът на свободата (известен като Паметника на Шипка) е монументална скулптура на връх Свети Никола в Стара планина, издигнат над мястото, където по време на шипченската битка са се водили решаващите за Руско-турската война и Освобождението..

публикувано на 20.08.18 в 12:32

Продължават археологическите проучвания на хълма Трапезица

Три археологически екипа започват разкопки на крепостта Трапезица във Велико Търново. Финансирането, осигурено за тях   от Министерството на културата, е 38 000 лв. Проф. Константин Тотев от търновския филиал на Националния археологически институт с..

публикувано на 18.08.18 в 08:00

Из потайностите на софийския квартал „Лозенец”

Някои го сравняват с парижкия Монмартър, а на мен ми прилича на Мала Страна в Прага. Ако някой иска да покаже на един чужденец в София, историята на българското изкуство и литература от началото на ХХ век, може да го разведе из малките улици на..

публикувано на 16.08.18 в 11:05