В Източните Родопи и особено по поречието на Арда множество култови ниши, изсечени в скалите в древността, повече от век привличат вниманието на археолози и изследователи-любители. Въпреки това те все още крият множество загадки за тяхната поява – дали са от времето на траките или по-ранни и относно предназначението си – дали са оформяни с култова цел, дали са използвани като някаква маркировка или друго. Самият труд, полаган за доста от нишите, които са на много недостъпни места, предполага, че за древните тяхното значение е било специално и са искали те да се запазят. Вероятно са свързани с някакво култово вярване за прехода в отвъдното, смята Христо Тодев. По професия икономически анализатор, по призвание алпинист и изследовател, той от години обикаля из дивите живописни места в Източните Родопи, снима, картографира и изследва скалните ниши, които според него са от времето преди траките, от енеолита. Досега съм установил около 3600 ниши. Предполагам, че има още около 2 процента единични неоткрити, споделя Христо. Такива са изсечени и в труднодостъпни места на височина до 50 м по скалите край село Дъждовница, област Кърджали. Но какво точно представляват тези ниши?

Идеалната ниша е във формата на трапец около 70-80 см висока, навътре е дълбока, много добре оформена, разширява се като мида с идеални ръбове, обяснява Христо Тодев. Много изследователи се замислят, дали тази форма има не само символично значение, а при издялването на подобен отвор в скалата са търсени някакви акустични или енергийни свойства.

На една от скалите в комплекса Христо Тодев открива лице на девойка, което вероятно е постигнато чрез човешка доработка върху естествените скални форми. Но с това мистериите не свършват:

Забелязах, че точно под скалното лице на девойката, на височина 20 м над земята се намира скална стая, вероятно и тя дооформяна от човешка ръка. Достъпна е само отзад чрез прокопан (смея да твърдя) отвор. Целият скален комплекс е много голям – около километър и половина, с много трапецовидни ниши, изсичания, специално оформени ямки. Замислих се, дали стаята няма връзка с една друга скала, висока около 40 м, разположена на 1,2 км на съседен склон.

По естествена цепка, висока около 10 м, а в най-широката си част достигаща 2 м, в отсрещната скала Тодев отново открива следи от човешка доработка. Този скален „прозорец“ му прави впечатление с това, че през различни месеци, преминавайки през процепа, лъчът на слънцето доближава скалния комплекс с образа на девойката.

Като насложих координатите в специализирани интернет сайтове и чрез допълнителни измервания и изчисления установих, че е твърде вероятно в най-късия ден от годината – 21 декември, лъчът на слънцето, преминавайки през скалния прозорец, да се проектира точно в скалната стая в комплекса край Дъждовница. Това се случва в 16.27 часа, или около 25-30 минути преди залеза.

Откритието дава повод на Христо Тодев да разглежда тази зона не просто като култов комплекс с трапецовидни ниши, но и като обект, който ни дава ценни сведения за астрономически познания в древността по тези земи.

Мен ме изуми мащабът на този гигантски скален календар. Ако на 21 декември тази година на място установя, че лъчът наистина се проектира в най-късия ден в стаята под лицето, това ще покаже какви изключително точни астрономически знания са притежавали древните. Отчитането на най-късия ден в годината им е позволявало да разполагат с много точен календар за летоброенето, – обяснява Тодев и уточнява:

В близост до скалата с процепа има друг комплекс с ясни астрономически ориентири, подсказващи приближаването на най-късия ден. Вече не се съмнявам, че знаците, оставени в комплекса край Дъждовница, имат астрономическо предназначение. В контекста на това комплексите с ниши могат да се разглеждат в нова, по-различна светлина.

Друг, вероятно също важен и свързващ елемент от мащабния комплекс, е кръст, издълбан на скална площадка над най-високите ниши и ориентиран само с 2-3 градуса отклонение по посоките на света.


Както виждате, скалите край Дъждовница са като разтворена книга за историята на България. Пред нас остават още много непрочетени страници, които тепърва с любопитство ще разгръщаме.

Снимки: личен архив