Старинният празник Сабантуй събужда любопитство към историята ни

Изкушените от историята знаят, че в Република Татарстан, която е част от Руската федерация, живеят наследниците на Волжка България. Татарите се отличават с това, че са много трудолюбиви и прецизни в работата си, затова и качеството на живот в столицата им – гр. Казан, е по-високо в сравнение с другите руски републики. Хората в Татарстан пазят българските си традиции и всяка година с възторг посрещат празника Сабантуй, който се отбелязва навсякъде по света, където има общност на волжките българи.

Снимка

Празникът има над 1000-годишна история и почти не се е променил във времето. Нарича се още „празник на ралото” и се чества в първата неделя на юни. Организира се, щом приключи сеитбата и веселието е задължително – винаги се пеят песни, приготвя се най-вкусната храна, организират се спортни състезания, за да узрее добре и да е богата реколтата.

Снимка

Празнуването на Сабантуй е пренесено и в София от сдружението „Волжки българи” и техни гости от гр. Казан, които всяка година посещават сънародниците си в България.

Снимка

Сред най- колоритните участници в празника тази година бяха представителите на „Историческия парк” в близост до Варна. Това е ново атракционно селище, което дава възможност на туристите да се докоснат до живата история, военното дело и бита на нашите предци. Специално за празника, провел се миналата неделя в един от парковете на София, беше подредено автентично прабългарско номадско жилище от Ранното Средновековие. Тогава юртата вече се е оформила в окончателен вид, който почти не се променил до днес. Мястото, където по принцип може да се види нашата юрта е в с. Неофит Рилски, в района на Неолитното селище там – обяснява Милен Петров, представител на „Исторически парк”.




Снимка

Групата ни се състои от 10 души, обединени в Сдружение за въздигане на българските войнски традиции „Величие“. За възстановките, които правим, събираме информация от достоверни източници. На първо място това са археологическите находки, изворовите данни, писмените извори за прабългарите – от византийски, арменски, сирийски произход, а също и запазените изображения в хроники, миниатюри, фрески, стенописи. След внимателен подбор и анализ на материалите ние възпроизвеждаме това, което иска да види нашата публика. Обикновено това са конни състезания, борби и ловни техники, които са били средство за препитание на предците ни.

Снимка

Тъй като повод да сме в София е празникът на волжките българи, ние съобразихме, че по това време българите са имали в преобладаващата си част скотовъден бит. Затова предпочетохме да представим техния номадски дом, изграден от вълна, кожи и дърво. Номадското жилище е преносимо, разглобяемо и служи както на воините по време на поход, така и на самите скотовъди, които се придвижват и живеят със стадата си. То е служило и при големи преселения на народите, които са се случвали най- вече заради при някои природни катаклизми или нашествия на други народи. Затова номадското жилище е много важна част, характеризираща бита на предците ни. Юртата съществува от дълбока древност в бита на източните народи. Тя има различна конструкция през различните периоди. В конструкцията винаги има дърво, а покритието може да е от брезова кора, от еленови кожи, от животинска вълна, козяк, в зависимост от вида на отглежданите животни.

В окончателния си вид „Исторически парк“ ще е готов през пролетта на 2019 г. Според замисъла, там на едно място ще може да се проследи праисторията ни – от епохата на неолита до Средновековието. На едно място ще бъдат изложени експонати, показващи живота и бита на прабългари и славяни.

Снимка

„Историческият парк” ще е на площ от 140 дка и, отделно от експозицията, ще има улица на занаятите и конна база, която ще обслужва целия атракцион. Обектът е замислен като културно-исторически комплекс, където хората отиват, за да се запознаят с различни епохи от историята и едновременно с това да се забавляват – на арената за стрелба с лък например. И накрая – да си направят снимки с аниматорите, пресъздаващи изчезнали вече занаяти, облечени в дрехи, традиционни за нашите земи през Средновековието.

Снимки: личен архив, БТА и chernomore.bg

Още от рубриката
Снимка: архив

Природозащитници алармират за потенциална екокатастрофа в района на българо-сръбската граница

Унищожаването на природата и нейните ресурси в името на частни интереси е проблем, който от години притеснява населението от двете страни на българо-сръбската граница. Природозащитници и общественици от двете държави с тревога следят случващото..

публикувано на 18.01.19 в 11:05

Конете – осъществената детска мечта на Мустафа Сюлейман

Мустафа Сюлейман от шуменското село Загориче е дългогодишен земеделски производител, обработва 8 хил. декара земя, отглежда главно пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна и овес, около 1000 овце и 500 крави. Но в стопанството му..

публикувано на 16.01.19 в 11:13
Снимки: БТА и БГНЕС

Ромският проблем в България – след десетилетия решаване все така отворен

През последните дни към раздорите около строителството на   пътища,  придобиването на нови изтребители за ВВС и др. на общественото внимание отново бе поставен скандал, свързан с ромите. Отново в навечерието на избори, сякаш за да се потвърди..

публикувано на 16.01.19 в 10:59