Старинният празник Сабантуй събужда любопитство към историята ни

Изкушените от историята знаят, че в Република Татарстан, която е част от Руската федерация, живеят наследниците на Волжка България. Татарите се отличават с това, че са много трудолюбиви и прецизни в работата си, затова и качеството на живот в столицата им – гр. Казан, е по-високо в сравнение с другите руски републики. Хората в Татарстан пазят българските си традиции и всяка година с възторг посрещат празника Сабантуй, който се отбелязва навсякъде по света, където има общност на волжките българи.

Снимка

Празникът има над 1000-годишна история и почти не се е променил във времето. Нарича се още „празник на ралото” и се чества в първата неделя на юни. Организира се, щом приключи сеитбата и веселието е задължително – винаги се пеят песни, приготвя се най-вкусната храна, организират се спортни състезания, за да узрее добре и да е богата реколтата.

Снимка

Празнуването на Сабантуй е пренесено и в София от сдружението „Волжки българи” и техни гости от гр. Казан, които всяка година посещават сънародниците си в България.

Снимка

Сред най- колоритните участници в празника тази година бяха представителите на „Историческия парк” в близост до Варна. Това е ново атракционно селище, което дава възможност на туристите да се докоснат до живата история, военното дело и бита на нашите предци. Специално за празника, провел се миналата неделя в един от парковете на София, беше подредено автентично прабългарско номадско жилище от Ранното Средновековие. Тогава юртата вече се е оформила в окончателен вид, който почти не се променил до днес. Мястото, където по принцип може да се види нашата юрта е в с. Неофит Рилски, в района на Неолитното селище там – обяснява Милен Петров, представител на „Исторически парк”.




Снимка

Групата ни се състои от 10 души, обединени в Сдружение за въздигане на българските войнски традиции „Величие“. За възстановките, които правим, събираме информация от достоверни източници. На първо място това са археологическите находки, изворовите данни, писмените извори за прабългарите – от византийски, арменски, сирийски произход, а също и запазените изображения в хроники, миниатюри, фрески, стенописи. След внимателен подбор и анализ на материалите ние възпроизвеждаме това, което иска да види нашата публика. Обикновено това са конни състезания, борби и ловни техники, които са били средство за препитание на предците ни.

Снимка

Тъй като повод да сме в София е празникът на волжките българи, ние съобразихме, че по това време българите са имали в преобладаващата си част скотовъден бит. Затова предпочетохме да представим техния номадски дом, изграден от вълна, кожи и дърво. Номадското жилище е преносимо, разглобяемо и служи както на воините по време на поход, така и на самите скотовъди, които се придвижват и живеят със стадата си. То е служило и при големи преселения на народите, които са се случвали най- вече заради при някои природни катаклизми или нашествия на други народи. Затова номадското жилище е много важна част, характеризираща бита на предците ни. Юртата съществува от дълбока древност в бита на източните народи. Тя има различна конструкция през различните периоди. В конструкцията винаги има дърво, а покритието може да е от брезова кора, от еленови кожи, от животинска вълна, козяк, в зависимост от вида на отглежданите животни.

В окончателния си вид „Исторически парк“ ще е готов през пролетта на 2019 г. Според замисъла, там на едно място ще може да се проследи праисторията ни – от епохата на неолита до Средновековието. На едно място ще бъдат изложени експонати, показващи живота и бита на прабългари и славяни.

Снимка

„Историческият парк” ще е на площ от 140 дка и, отделно от експозицията, ще има улица на занаятите и конна база, която ще обслужва целия атракцион. Обектът е замислен като културно-исторически комплекс, където хората отиват, за да се запознаят с различни епохи от историята и едновременно с това да се забавляват – на арената за стрелба с лък например. И накрая – да си направят снимки с аниматорите, пресъздаващи изчезнали вече занаяти, облечени в дрехи, традиционни за нашите земи през Средновековието.

Снимки: личен архив, БТА и chernomore.bg

Още от рубриката

Българка в Австрия подема кампания за купуване на уред, даващ надежда за нормален живот на хиляди българи с увреждания

Над 680 000 души в България са с трайни увреждания, сочат данните на Националния осигурителен институт за 2017 година. Едва 10 на сто от тях обаче получават шанс и намират своя работа. Това до голяма степен се дължи на нежеланието на..

публикувано на 23.10.18 в 11:24
Генералният директор на БТА Максим Минчев: Провеждането на световен форум на българските медии в Скопие ще бъде полезно и ще подпомогне националната българска политика.

На Световната си среща в Скопие българските медии в чужбина ще искат подкрепа от държавата

Македонската столица Скопие ще бъде домакин на Световна среща на българските медии от 24 до 28 октомври. Представители на близо 40 български медии от 25 държави ще поставят на масата за обсъждане теми като "Различните лица на патриотизма", "Бизнес..

публикувано на 23.10.18 в 10:45

Мария Спасова стана първата българка с място в Менделеевата таблица

Химичният елемент антимон вече ще се свързва с българката Мария Спасова, защото името й беше вписано под същия номер – 51, в периодичната система за млади химици. Това е почет e н списък, въведен по инициатива на Международния съюз по чиста и..

публикувано на 20.10.18 в 08:00