Българите имат противоречиво отношение към демокрацията

Проучване на института "Отворено общество", представено на 7 юни, констатира, че българите имат противоречиво отношение към демокрацията. Около една трета от хората не смятат демокрацията за най-добра форма на управление. Делът на смятащите, че по-добра алтернатива няма, продължава да е най-голям, но за последните три години е спадал със 7 процента до 45 сто от анкетираните. Проучването беше обявено при откриването на фонд "Активни граждани" в България. Фондът е част от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и чрез него страните донори – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн – ще подкрепят граждански инициативи, насочени към насърчаване на демократичното участие, защита правата на човека и овластяване на уязвимите групи в обществото.

Преди седмица бяха представени резултатите и от едно друго мащабно проучване – европейското изследване на ценностите. Според него, за над 82 на сто от анкетираните българи, демокрацията е "много добра" или "доста добра" форма на управление. Тогава изводът беше, че българинът като цяло харесва демокрацията, но има сравнително слабо доверие в нейните институции. Над 2/3 от анкетираните продължават да бъдат уверени, че техните основни граждански права са защитени, около 75 на сто не очакват през следващата година да бъдат хвърлени в затвора без съд и присъда, а 67 на сто са на мнение, че няма вероятност да станат жертва и на полицейско насилие.

Според проучването на "Отворено общество" обаче, представителната демокрация и равенството на всички пред закона са незавършен проект в очите на мнозинството български граждани. Големи обществени групи не се чувстват представени в изборните органи на държавната и местната власт, не членуват в партии или организации и не приемат твърдението, че законите в страната се прилагат еднакво за всички. Едва 8 процента от българите са съгласни, че законите се прилагат еднакво за всички, докато споделящите обратното мнение са почти десет пъти повече. Само около една трета приемат, че законите са справедливи, а на обратното мнение са двойно повече хора. Само 14 на сто са съгласни, че законите са ясни и разбираеми, при 67 процента споделящи противоположното мнение.

Същевременно дискриминацията играе значителна роля. На местни избори например 70 на сто не биха гласували за кандидат-кмет, който е български гражданин от ромски произход, 65 на сто не биха гласували за кандидат-кмет, който е гей, 63 процента не биха гласували за български гражданин от турски произход, отбелязват от "Отворено общество". Проучването отчита също, че гражданското участие в организираните форми на обществен живот остава силно ограничено и четирима от всеки пет анкетирани не членуват в никакви обществени организации. Доверие в неправителствените организации изразяват близо 22 процента, недоверие – 30 на сто от анкетираните, а най-голям дял – 48 процента, не могат да преценят или нямат отговор на въпроса.

Още от рубриката

Отбелязваме Международния ден на йога

За четвърта поредна година светът отбелязва Международния ден на йога. В края на 2014г., по предложение на министър-председателя на Индия Шри Нарендра Моди, Общото събрание на ООН учредява празника и определя датата 21 юни – деня на лятното..

публикувано на 21.06.18 в 12:07

Александър Александров: Космонавтите сме направени от друго тесто

БАН отбелязва 30-годишнината от полета на втория български космонавт Александър Александров с изложба на оригиналните апарати, с които са провеждани експериментите на орбиталната станция “Мир”, скафандъра и костюма му, фотографии, научни и видео..

публикувано на 20.06.18 в 11:17

Българите най-активни в ЕС при докладване на престъпления

Около 25 процента от българите, или почти всеки четвърти, е бил готов да съобщи на компетентните власти за извършено престъпление или вандализъм, показва мащабен анализ на Евростат за темата "престъпност" през 2016г., цитиран от БТА. Средният показател..

публикувано на 20.06.18 в 09:58