На едно от първите заседания на Съвета на Европа българският политически емигрант д-р Г. М. Димитров настоява да бъдат оставени празни столове за страните от Източния блок, които един ден те да заемат. Земеделският лидер участва в движението за обединена Европа още от зародиша му, вярвайки, че ще дойде времето и тази част от континента да стане свободна и демократична. Затова и има нещо символично, че именно в Международния ден на архивите държавната агенция, пазител на миналото, отбеляза празника с две събития – прие архива на един от първите българи, подкрепили идеята за създаването на Европейския съюз и издаде албума “България и Европа”, разказващ за вековните ни връзки с европейските народи.

Архивът разкрива годините на Г. М. Димитров, прекарани в изгнание. Във Вашингтон той ръководи емигрантската организация “Български национален комитет”, която работи за демократизацията на България и разобличава жестокостите на комунистическия режим, а през 1951 г. създава първата българска рота, която служи в базите на НАТО в Западна Германия.

Баща ми беше забележителен човек, изцяло предан на България - той сваляше ризата от гърба си, за да поддържа вестника и организацията, които създаде в емиграция, и до последния си дъх работеше за освобождаването ни от комунистическия режим – разказва дъщеря му Анастасия Мозер, която дари неговия архив. – Той е депутат от 1931 г. до 1934 г., когато личният режим на Борис III забранява партиите. През 1941 г. е принуден да емигрира в Близкия Изток, защото монархът изпраща полиция да арестува опозиционни лидери, сред които е и Г. М. Димитров. Оттам по радио “Свободна и независима България” той отправя призиви към българския народ и информира за положението в страната, докато тя е съюзник на Третия райх. Завръща се през 1944 г. и е посрещнат топло от българския народ, но скоро след това комунистите започват да го преследват и го поставят под домашен арест. Но на 23 май 1945 г. той успява да се изплъзне - убежище му дава американският дипломатически представител у нас Мейнър Бърнс, а впоследствие успява да емигрира в САЩ. До смъртта си през 1972 г. Г. М. Димитров разобличава комунистическия режим и вярва, че демокрацията ще дойде и у нас, въпреки отчаянието на толкова много хора и приспособяването им към новата власт.

Времето на тоталитарния режим, белязал откъсването на страната ни от естественото й място сред свободните европейски народи, е половинвековен епизод, останал зад гърба ни. България обаче има многовековни връзки с народите на Стария континент, които се представят в албума “България и Европа”. Чрез документи, снимки, карти, скици той разкрива значими събития и личности, свързани с двустранното културно, политическо и икономическото влияние.

И тъй като говорим за събития, случили се в Международния ден на архивите, актуално звучи въпросът достатъчно ли се вглеждаме в миналото и четем ли историческите документи, за да не го повтаряме?

Интерес към това, което се съхранява при нас, има, но би ми се искало той да бъде по-голям – отговаря Михаил Груев, председател на държавната агенция “Архиви”. – Така че празникът е повод да призова изследователите, журналистите, всички с интерес към миналото да заповядат при нас. Разбира се, политиците нямат времето да се заровят в тази първична документация, но би ми се искало повече да се учат от историята, защото нейните начала са именно в архивите. Перманентна грешка е, че не се учим достатъчно от поуките на миналото. Затова и днес залитаме към крайности – национализъм и радикализъм, русофилство и османофилство, при положение, че имаме ясен път на развитие.

Снимки: Диана Цанкова и БГНЕС