Животински видове ще носят името на откривателя си Боян Петров

Помен за Боян Петров чрез безценните колекции с животински видове от високите планини, прилежните записки в амплоато на зоолог и ведрото излъчване, запечатано на лента след покоряването на поредния връх. Във фоайето на БАН за алпиниста учен, останал завинаги в Хималаите, днес разказват артефактите, събирани по целия свят и неизказаните думи, които колегите, приятелите, почитателите споделиха в почетната книга.

Снимка

Устремен дори към най-високия връх, Боян Петров винаги съчетаваше научните изследвания със спортните постижения. Благодарение на него Националният природонаучен музей, в който той работеше като зоолог, притежава една от най-богатите колекции на животни от високите планини. Признание за откривателската му дейност е и фактът, че фамилията му Petrovi носят седем нови за науката видове – паяци, бръмбари, стоножки, мокрици, дървеници, а други четири в момента се описват.

Снимка




СнимкаТой беше изследовател от дете, а на алпинизма се посвети през последните 10-15 години, когато постигна най-големите си успехи – разказва проф. Павел Стоев, колега и приятел от детинство. – Работеше по три направления – изследваше пещерните животни и беше посетил над 500 пещери в света, изучаваше прилепите и беше българският представител на международните срещи по европейската конвенция за тяхното опазване, проучваше земноводните и влечугите и най-интересните находки, свързани с тях, бяха неговото дело. Освен това започна дисертация за паякообразните животни, но за съжаление, не успя да я довърши. Ние, неговите колеги, обаче можем да завършим много от нещата му.

Освен изявен учен, Боян Петров защитаваше и множество природозащитни каузи като тази срещу презастрояването на Пирин.

Боян имаше много твърда позиция по казуса с Пирин и като специалист еколог винаги е защитавал природата, билогичното разнообразие – казва още проф. Павел Стоев. – Така че намеренията на правителството и на бизнеса да изконсумират една от най-хубавите ни планини, за да може някакви хора да се облагодетелстват, беше абсолютно неприемлива за него, както и за всички нас. Той заставаше и зад много други каузи, например за Кресненското дефиле, обявявайки се против предложението да бъде построен път там.

За зоолога д-р Петър Берон обаче Съни, както всички го наричаха, завинаги ще си остане момчето, което живееше на бързи обороти и вечно тичаше по коридорите на музея.




СнимкаБоян Петров беше преди всичко зоолог и голям природозащитник – той работеше в много области, а ценните му колекции, събирани в най-високите граници на живота (край базовите лагери на 5-6 хил. м. височина), завинаги ще останат при нас – разказва ученият. – Той беше изключение на фона на всички останали, тъй като демонстрираше невероятна воля и въпреки многобройните си заболявания и травми от двете катастрофи успя да изкачи в един сезон най-трудните върхове на планетата К2, Нанга Парбат и Кангчендзьонга. Ще го запомня като малкото момче, което назначих в музея през 1998 г. и като човека, който обичаше планините, природата, пещерите и правеше всичко със сърце.

Снимка

Материалните спомени, които Съни остави на Националния природонаучен музей, тепърва ще се изучават и ще се вграждат в ореола му на човек, който правеше наука, дори когато се опитваше да докосне с ръка небето. Той мечтаеше да стъпи на върха на всички осемхилядници и само четири от тях не успя да покори. Но въпреки това се изкачи до висините, откъдето ни показа, че дори в днешния ни материален свят си струва да рискуваме най-ценното, когато става дума за големите мечти.

Снимки: Диана Цанкова

Още от рубриката

„Мисия Добро”: Ученици организират помощ за възрастни хора в обезлюдени български села

Ние сме деца от столицата. Всичко, което поискаме, ни е предоставяно почти на секундата. Имаме дом, храна и социална среда. Замислихме се дали всички хора са облагодетелствани като нас? Реалността е, че има хора със срутващи се къщи, малко храна и..

публикувано на 21.11.18 в 11:21

Иновативните храни на пазара ни предлагат добавена стойност – здравна информация

Ацидофилните бактерии са открити и описани за науката в началото на XX век. Интересното е, че през 1963 г. арменският микробиолог проф. Левон Ерзинкян успява да изолира специфичния щам, за който през 1964 г. получава авторско свидетелство за..

публикувано на 20.11.18 в 13:34

Евроизборите – тест за досегашния модел на управление в ЕС

Макар до края на мандата на ЕП да остава половин година, проблемите в Съюза, заслужаващи внимание, не са никак малко, а Европа е изправена пред важно решение за своето бъдеще. Ще се довери ли отново на Европейската народна партия, чието мнозинство..

публикувано на 20.11.18 в 12:20