Животински видове ще носят името на откривателя си Боян Петров

Помен за Боян Петров чрез безценните колекции с животински видове от високите планини, прилежните записки в амплоато на зоолог и ведрото излъчване, запечатано на лента след покоряването на поредния връх. Във фоайето на БАН за алпиниста учен, останал завинаги в Хималаите, днес разказват артефактите, събирани по целия свят и неизказаните думи, които колегите, приятелите, почитателите споделиха в почетната книга.

Снимка

Устремен дори към най-високия връх, Боян Петров винаги съчетаваше научните изследвания със спортните постижения. Благодарение на него Националният природонаучен музей, в който той работеше като зоолог, притежава една от най-богатите колекции на животни от високите планини. Признание за откривателската му дейност е и фактът, че фамилията му Petrovi носят седем нови за науката видове – паяци, бръмбари, стоножки, мокрици, дървеници, а други четири в момента се описват.

Снимка




СнимкаТой беше изследовател от дете, а на алпинизма се посвети през последните 10-15 години, когато постигна най-големите си успехи – разказва проф. Павел Стоев, колега и приятел от детинство. – Работеше по три направления – изследваше пещерните животни и беше посетил над 500 пещери в света, изучаваше прилепите и беше българският представител на международните срещи по европейската конвенция за тяхното опазване, проучваше земноводните и влечугите и най-интересните находки, свързани с тях, бяха неговото дело. Освен това започна дисертация за паякообразните животни, но за съжаление, не успя да я довърши. Ние, неговите колеги, обаче можем да завършим много от нещата му.

Освен изявен учен, Боян Петров защитаваше и множество природозащитни каузи като тази срещу презастрояването на Пирин.

Боян имаше много твърда позиция по казуса с Пирин и като специалист еколог винаги е защитавал природата, билогичното разнообразие – казва още проф. Павел Стоев. – Така че намеренията на правителството и на бизнеса да изконсумират една от най-хубавите ни планини, за да може някакви хора да се облагодетелстват, беше абсолютно неприемлива за него, както и за всички нас. Той заставаше и зад много други каузи, например за Кресненското дефиле, обявявайки се против предложението да бъде построен път там.

За зоолога д-р Петър Берон обаче Съни, както всички го наричаха, завинаги ще си остане момчето, което живееше на бързи обороти и вечно тичаше по коридорите на музея.




СнимкаБоян Петров беше преди всичко зоолог и голям природозащитник – той работеше в много области, а ценните му колекции, събирани в най-високите граници на живота (край базовите лагери на 5-6 хил. м. височина), завинаги ще останат при нас – разказва ученият. – Той беше изключение на фона на всички останали, тъй като демонстрираше невероятна воля и въпреки многобройните си заболявания и травми от двете катастрофи успя да изкачи в един сезон най-трудните върхове на планетата К2, Нанга Парбат и Кангчендзьонга. Ще го запомня като малкото момче, което назначих в музея през 1998 г. и като човека, който обичаше планините, природата, пещерите и правеше всичко със сърце.

Снимка

Материалните спомени, които Съни остави на Националния природонаучен музей, тепърва ще се изучават и ще се вграждат в ореола му на човек, който правеше наука, дори когато се опитваше да докосне с ръка небето. Той мечтаеше да стъпи на върха на всички осемхилядници и само четири от тях не успя да покори. Но въпреки това се изкачи до висините, откъдето ни показа, че дори в днешния ни материален свят си струва да рискуваме най-ценното, когато става дума за големите мечти.

Снимки: Диана Цанкова

Още от рубриката

В България започна Европейската седмица на мобилността

Кампанията на Европейската комисия „Европейска седмица на мобилността” се провежда всяка година в периода 16-22 септември с цел да насърчи европейските общини да въвеждат и подпомагат устойчивия транспорт и начините на придвижване и се радва на..

публикувано на 18.09.18 в 09:44

Къщата на София съживява спомена за голямата актриса Адриана Будевска

На 17 септември софиянци отбелязват Деня на София – градът, определен за административен център на следосвобожденска България. Благодарение на талантливи българи, получили академично образование в чужбина, младата столица изгражда културния си..

публикувано на 17.09.18 в 11:57

Учителят Мина Илиев: С помощ от училищното ръководство учителят може да бъде много голям новатор

Учебната година за българските ученици започва на 15 септември. Датата за връщане на децата в училище не е случайно избрана. Зад решението се крие съвсем практична причина. До 20-те години на миналия век учениците са тръгвали на училище на 1..

публикувано на 17.09.18 в 11:52