Работилница за тъкане и везане ще приема ентусиасти в родопското село Манастир

Ентусиазирани пазители на българските символи ще предприемат пътуване в миналото, за да се слеят с традициите и с ръцете си да сътворят изделия така, както са го правили поколения наред. В родопското село Манастир те ще се учат на занаят от опитните местни жители и ще се пренесат във времето, когато той е процъфтявал, с помощта на тамошните предания и диалект, на автентичните песни и рецепти.

Снимка

“Две ръце, едно сърце” е работилница за тъкани, която в средата на август ще приеме най-запалените почитатели на родопските черги, губери и халища, за да се учат да тъкат и везат от най-добрите майсторки в селото. Участниците ще разучават целия процес – от чепкането и развлачването, чак до шиенето на везани терлици, а в свободното си време ще се запознават с местните обичаи и ще могат да попеят автентични песни с местната фолклорна група.

Снимка

В основата на проекта стоят сдружение “Нишан” и местното читалище “Христо Ботев 1929”. Или иначе казано – двама млади, оженили се в стар български стил и решили да въвличат все повече души в съпреживяването на народните традиции и обичаи в опита си да ги съхранят.

Снимка




Всичко започна, когато преди няколко години се записах на народни танци и стъпка по стъпка ми ставаше все по-интересно – спомня си Ренета Георгиева. – Най-напред ми беше любопитно да се облека в носия, а после се заинтересувах от традициите в различните райони. Така съвсем естествено дойде решението за сватба в традиционен стил. Със съпруга ми се запознах, докато и двамата изучавахме традициите именно в село Манастир. И след като решихме, че това е нашият начин за сватба, започнахме да проучваме различните обичаи. В крайна сметка се получи много емоционална сватба и гостите останаха искрено впечатлени от това, което бяха изживели – не само колко цветно и красиво е било, а по-скоро, че са го усетили. Именно това ни тласна да направим сдружението, за да създаваме възможности на хората да преживяват обичаите чрез организирането на традиционни сватби, проекти, работилници и кинопрожекции.

Снимка

Много хора поглеждат към отминалото време, защото между поколението на своите родители и това на бабите и дядовците им все повече се къса нишката и споменът за традициите избледнява. Но на нас ни е заложено да търсим корените си и затова можем да се обърнем към тях с един от най-важните моменти в живота ни – сватбата, смята Ренета Георгиева. Това е и причината напоследък често да виждаме хора в традиционни носии да празнуват на просторни поляни венчавката на своите близки, повтаряйки ритуалите от векове назад.

Снимка

Момичето се е покривало с червено було, защото в този преходен момент – нито девойка, нито все още жена – е било изложено на опасности
– разказва Ренета Георгиева. – Затова и е оставало скрито зад булото. Обикновено от страната на булката нещата са били по-тъжни, тъй като семейството й се е разделяло с нея, докато при младоженеца е имало предимно весели и забавни моменти. Например когато момчето заедно със сватовете е отивало да вземе момата от дома й, той не е трябвало да я откупва с пари, а да преодолее поне три препятствия, за да докаже, че е достоен за нея.

Снимка

Напоследък е модерно да се облечеш в българска носия, да развееш родния байрак и да се обявиш за патриот. Дори политиците ни все по-често навличат потури, цървули и калпак. Къде обаче е границата, отвъд която обръщането към народните традиции като почит към историята и общото ни минало прераства в пошлост? Според Ренета Георгиева пошлостта идва от начина, по който се държиш, а не от това как си облечен. Потурите и националното знаме могат да те преобразят в български традиционен човек, само ако държанието ти е подобаващо. Всичко идва от личността, смята тя.

Снимки: личен архив

Още от рубриката

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания...

публикувано на 08.09.18 в 08:15

Иван Варимезов: „Странджанската гайда е моят български флаг по света“

За Иван Варимезов 2018-а е празнична – наскоро известният музикант отбеляза своята 60-годишнина. Той е от поколението гайдари, реализирали се успешно като професионалисти у нас и в чужбина. За високата му изпълнителска класа имат принос родовият..

публикувано на 21.08.18 в 09:45

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки..

публикувано на 15.08.18 в 09:50