Ангел Джамбазки: Невидимите граници пречат на единството на ЕС

Автор:
Снимка: dw.com

С началото на световната икономическа криза през 2008 година ЕС влезе в окото на буря, чиито последици още не са напълно ясни. Макар оттогава да изминаха 10 години, оставаме с усещане, че тя все повече се задълбочава. Към нея се прибавят нови и нови локални, но и общоевропейски проблеми като този с бежанците, проблемите в Италия, или пък референдумът в Каталония, който испанското правителство не призна. Последен, но най-важен щрих от тази картина е, че на 29 март 2019 година Великобритания напуска ЕС и макар това да е суверенно решение, откъсването на втората икономика в съюза буди сериозни притеснения. Какво всъщност накара Обединеното кралство да излезе от опеката на Брюксел и какви са поуките от това решение бе обсъдено на форум под патронажа на Партията на европейските консерватори и реформисти (ЕКР), който се проведе в София. Участие взеха заместник-председателят на ПГ на ЕКР Саид Камал, депутати от Германия и Великобритания. От българска страна изказвания направиха евродепутатът Ангел Джамбазки и юристът – преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, проф. Атанас Семов. Според тях, това, че Обединеното кралство напуска европейското семейство, не означава, че ще бъдат изгорени мостовете помежду им. Сътрудничеството с ЕС ще продължи в сферите сигурност и отбрана заради експертизата и възможностите, които притежава кралството в тези области. Това, че Брекзит стана факт, се дължи на няколко неща, смята професор Семов:

СнимкаЕдната причина за вота на избирателите в Обединеното кралство беше подценяването на необходимостта от открит и честен диалог с гражданите. Беше подценена необходимостта да се каже на обикновения човек какво е ЕС и какви са ползите, но и негативите от членството в него. Винаги съм бил убеден, че, за да обичаш ЕС, трябва смело да критикуваш неговите слабости. Брекзит всъщност беше Брюкселекзит – ясен знак за несъгласие с две европейски реалности. Едната реалност е свръхрегулацията. Все още е много силно усещането, че принципът на пропорционалност не се спазва и европейските институции приемат актове, които носят усещане за свръхрегулация. Пример за такъв е този, засягащ личните данни, известен като GDPR. Но в много голяма степен вотът за Брекзит беше и срещу федерализацията на ЕС и усещането за прекалено ограничаване на суверенитета на членуващите държави.

Друг важен аргумент в полза на напускането е поканата, която германският канцлер Ангела Меркел отправи към всички мигранти, че са добре дошли в Европа.Този призив постави под въпрос защитата на външните граници на ЕС. Тази несигурност пък се отрази на страните-членки, чиито граждани все по-често припознават възгледите на крайната десница и евроскептиците като спасение за страните им. Затова свидетелстват резултатите от изборите в Австрия и Италия, където крайнодесните партии станаха незаобиколим фактор при формирането на правителствата във Виена и Рим. Трета причина за отделянето на Великобритания може да открием в желанието на ЕК да нарежда на отделните държави-членки как да определят вътрешния си ред. Подобна намеса виждаме по отношение на т. нар пакет „Мобилност“, който заплашва да унищожи голяма част от транспортните фирми в Източна Европа. Евродепутатът Ангел Джамбазки заяви, че дебатите по този казус ясно са откроили невидимите граници, които са се създали в ЕС:

СнимкаОт едната страна са тези, които искат да превърнат съюза в една наднационална федерална държава по примера на САЩ, а от другата стоят хората, които пазят и държат на своите традиции и исторически достижения. Изразител на едната тенденция е френският президент Макрон, който говори за европейско единство, но прокарва разделение. Разделя ЕС на западни „стари“ държави и на периферни държави, от които трябва да се взима работна ръка и да бъдат пазар за стоките на западноевропейските държави. От другата страна стоят Полша, Унгария, Австрия, Италия. По този начин се формира един нов ред в Европа и може да започне един истински дебат за бъдещето на съюза.

Снимки: БГНЕС

Още от рубриката

11 години след обявяването на независимо Косово, България продължава да подкрепя младата държава

На 17 февруари Република Косово отбеляза 11-ата годишнина от обявяване на своята независимост. През тези години, а и преди това Република България провеждаше и провежда активна политика в подкрепа на тази най-млада държава по пътя ѝ за признаване..

публикувано на 19.02.19 в 15:37

София не вижда връзка между казуса „Скрипал“ и отравянето на български бизнесмен

Вече цяла седмица общественото мнение в България е занимавано с твърденията за връзка между случая „Скрипал“ във Великобритания и разследвания в България опит за отравяне на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев. Версията бе лансирана първо от..

публикувано на 12.02.19 в 12:35

Отношенията между България и Македония са във възход, но историко-идеологическите спорове остават

На 4 февруари делегация, водена от премиера на Македония Зоран Заев, бе в България за съвместно честване на 147-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев. Предварителните очакванията за посещението бяха, че във фокуса на разговорите ще бъдат..

публикувано на 05.02.19 в 11:49