Само дни след края на учебната година във всички училища в България темата за нивото и проблемите на училищното образование продължава да вълнува много хора. Част от тях са родители, чиито наследници през септември тази година ще чуят за първи път училищния звънец. Желанието им техните деца да прекрачат прага на елитните училища е разбираемо, но не липсват примери, че и наглед най-обикновени учебни заведения имат потенциал да бъдат едни не по-лоши храмове на знанието от първенците в класацията за „най-добро училище“. В тях учениците влизат с желание в класните стаи и не си тръгват веднага след края на часа, а довършват поставените им задачи. Резултата често отнасят и у дома, тъй като кабинетите разполагат с 3D принтери, което позволява на децата да видят и пипнат произведеното от тях. Вероятно вече мислите, че четете някой утопичен разказ за това как ще изглеждат училищата и какви ще бъдат учениците след 50 или 100 години, но всъщност такова школо вече има и в него учат над 800 деца, разпределени от подготвителна група до XII клас. Изненадите в него обаче, далеч не свършват с принтер и компютър във всяка стая. Повече за тях, както и откога започва трансформацията на учебното заведение, ще научим от Иван Стоянов – директор на СУ „Христо Ботев“:

Училището започна да се променя още от далечната 2006 година. Най-напред насочихме всичките си усилия към промяната на физическата среда, защото то беше със стара дограма, а температурите през зимата не надвишаваха 13 градуса. Едновременно с това инвестирахме и в ремонт на кабинетите и класните стаи, закупуване на техника. Създаването на по-модерна и технологична среда за образование стана стратегическа цел за училището ни в последните 5 години. Причината бе желанието на учениците да работят с нови технологии, както и на учителите, които поискаха да ги използват в практиката си. Преди 10 години закупихме първата си интерактивна дъска, която беше едно технологично чудо, което виждахме за първи път. На нея обектите се движеха, а часът се превръщаше в много забавно, но и смислено прекарано време. Ползваха ги само учителите по английски, тъй като софтуерът не беше на български. Впоследствие взехме такива дъски и за кабинетите по история, география и литература.

А как ви звучи идеята вашето дете да започне да програмира, докато е още в четвърти клас? Днес децата разучават за секунди всяка нова технология, до която се докоснат, без значение дали е телефон, таблет или компютър. Те действат интуитивно и откриват безброй функции, за които не сме и подозирали. Именно на интуицията залага и методът, който един бивш възпитаник на училището, изучаващ компютърни науки в Манчестър, използва, за да запознае учениците с безграничните възможности на дигиталния свят. След всичко дотук, сигурно смятате, че СУ „Христо Ботев“ е първото у нас, в което бягствата и стотиците отсъствия вече са история. Уви, такива все още има, но според директора, броят им драстично е намалял, а успехът по български език и математика се е повишил с една единица. Това сочат данните от външното оценяване след 7 клас. Добри са и резултатите от държавните зрелостни изпити. Героите, отговорни за тези успехи, са учителите, които полагат много труд, усилия, но и желание да бъдат приятели със своите възпитаници. Те от своя страна пък, усещат добронамереността им, отговарят по подобаващ начин. В кой град се намира училището, реших да напиша накрая, тъй като всяко друго може да последва светлата диря, която то оставя след себе си. Нужни са единствено честност и желание за кандидатстване по различни европрограми. Именно оттам са средствата, превърнали сградата, построена в Карнобат още през 1926 година, в „училище на бъдещето“.

Снимки: личен архив