Съюзът на глухите в България иска узаконяване на жестовия език

На 12 юли 1934 година е създадена една от най-дълголетните организации на хората с увреждания в страната ни – Съюзът на глухите в България. Членовете му издават вестник „Тишина“, участват в различни програми, фестивали, международни културни, спортни и музикални събития, имат младежка организация и център за професионално обучение, провеждат състезания по риболов и първенства по шахмат. Успехите и постиженията са безспорни, но не липсват и трудности.

Снимка




СнимкаЕдин от основните проблеми пред глухите хора и обществото ни като цяло е признаването на жестовия език като национален, – казва председателят на Съюза на глухите в България Николай Нинов. – Този проблем трябва да се обсъжда на всички нива, да се провеждат дебати с правителството и министерствата, с организациите, които са загрижени за глухите хора и техния език. Защото досега жестовият език не е признат официално точно поради недостатъчната гласност, недостатъчната публичност, недостатъчно сериозното ангажиране от страна на правителството.

СнимкаДълги години Съюзът на глухите в България, заедно с останалите национално представени организации, се бори за признаването и ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, което става факт през 2012 година. Това отваря вратите за по-сериозно обсъждане на правата на тези хора и именно в конвенцията е заложено узаконяването на жестовия език. През 2018 година съвместно с Министерството на образованието фондация „Глухи без граници“ издава пособието „Теоретично описание на граматиката на българския жестов език“ и Речник на българския жестов език.

СнимкаНужда от такъв речник имаше от дълги години, – смята Николай Нинов. – Този наистина мащабен национален проект, в който се включиха изключително много глухи хора, експерти и специалисти в областта на жестовия език, позволи да се направи изследване от лингвистична и експертна гледна точка и доведе до издаването на този речник, който има за цел да уеднакви всички жестове и да създаде единен стандарт на езика. 

Друг сериозен проблем, с който се сблъскват глухите хора в България, е комуникацията. Звуковата информация, която не е достъпна за тях, създава предпоставки те да бъдат изолирани, да се чувстват недобре информирани и да нямат ясна представа за това, което се случва и най-вече за това, което предстои. Същото се отнася и за следването във висши учебни заведения, където изключително голяма част от глухите хора разчитат само на видеолекции и на учебници, но не и директно на преподавателите.

Снимка

Необходимо е да има по-специфично предаване на информацията, което може да се осъществява единствено с помощта на високо квалифицирани жестови преводачи,
– продължава Николай Нинов. – Активните преводачи в България са изключително малко, не повече от 30 души. Професията е регламентирана, но финансирането е почти нулево. Необходима е подкрепа на държавно ниво, тъй като жестовите преводачи могат да компенсират достъпа до информация.

В помощ на глухите и хората, желаещи да се научат да говорят и общуват с жестове, съществува компютърна програма за усвояване на българския жестов език „Жестоматика“, речници на различни теми, видеоуроци. Какво е бъдещето на този красив език според Николай Нинов?

Снимка

Красотата на този език се състои в това, че двигателното изпълнение на езика е едно изкуство. Изкуство, наподобяващо пантомима. И не случайно едни от най-добрите мимове в света са именно глухи хора. Езикът на жестовете има невероятните възможности да бъде все повече популяризиран и да привлича все повече вниманието на обществото. Ние вярваме, че това ще се случи именно с едно узаконяване на жестовия език. И тогава потенциалът му ще бъде разгърнат в по-големи мащаби.

Снимки: личен архив и Десислава Семковска

Още от рубриката

Сграда – паметник на културата във Велико Търново, ще е поредната спасена от разруха чрез частна инвестиция

Хотел “Цар Борис” във Велико Търново ще бъде спасен от разруха и реставриран със средства на американския милионер и филантроп Едмънд Бек. Сградата от години се руши, макар още през 1980 г. да е била обявена за паметник на културата. Неотдавна тя..

публикувано на 11.11.18 в 08:00

Обърната класна стая разменя учители и ученици в училището в гр. Брегово

СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ в град Брегово, област Видин, което е със 150-годишна история, бе включено в списъка на иновативните училища в страната заради своя проект „История без граници. Обърнатата класна стая.“ Моделът на обърнатата класна стая..

публикувано на 10.11.18 в 08:00

„КаритАрт“ развива социално предприемачество сред младежи с увреждания

Историята на най-голямата благотворителна организация на Католическата апостолическа екзархия в България – „Каритас София“, която се занимава с дейности, свързани с подпомагане на различни социално неравностойни групи, наброява вече 25 години. Като..

публикувано на 09.11.18 в 12:03