Съюзът на глухите в България иска узаконяване на жестовия език

На 12 юли 1934 година е създадена една от най-дълголетните организации на хората с увреждания в страната ни – Съюзът на глухите в България. Членовете му издават вестник „Тишина“, участват в различни програми, фестивали, международни културни, спортни и музикални събития, имат младежка организация и център за професионално обучение, провеждат състезания по риболов и първенства по шахмат. Успехите и постиженията са безспорни, но не липсват и трудности.

Снимка




СнимкаЕдин от основните проблеми пред глухите хора и обществото ни като цяло е признаването на жестовия език като национален, – казва председателят на Съюза на глухите в България Николай Нинов. – Този проблем трябва да се обсъжда на всички нива, да се провеждат дебати с правителството и министерствата, с организациите, които са загрижени за глухите хора и техния език. Защото досега жестовият език не е признат официално точно поради недостатъчната гласност, недостатъчната публичност, недостатъчно сериозното ангажиране от страна на правителството.

СнимкаДълги години Съюзът на глухите в България, заедно с останалите национално представени организации, се бори за признаването и ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, което става факт през 2012 година. Това отваря вратите за по-сериозно обсъждане на правата на тези хора и именно в конвенцията е заложено узаконяването на жестовия език. През 2018 година съвместно с Министерството на образованието фондация „Глухи без граници“ издава пособието „Теоретично описание на граматиката на българския жестов език“ и Речник на българския жестов език.

СнимкаНужда от такъв речник имаше от дълги години, – смята Николай Нинов. – Този наистина мащабен национален проект, в който се включиха изключително много глухи хора, експерти и специалисти в областта на жестовия език, позволи да се направи изследване от лингвистична и експертна гледна точка и доведе до издаването на този речник, който има за цел да уеднакви всички жестове и да създаде единен стандарт на езика. 

Друг сериозен проблем, с който се сблъскват глухите хора в България, е комуникацията. Звуковата информация, която не е достъпна за тях, създава предпоставки те да бъдат изолирани, да се чувстват недобре информирани и да нямат ясна представа за това, което се случва и най-вече за това, което предстои. Същото се отнася и за следването във висши учебни заведения, където изключително голяма част от глухите хора разчитат само на видеолекции и на учебници, но не и директно на преподавателите.

Снимка

Необходимо е да има по-специфично предаване на информацията, което може да се осъществява единствено с помощта на високо квалифицирани жестови преводачи,
– продължава Николай Нинов. – Активните преводачи в България са изключително малко, не повече от 30 души. Професията е регламентирана, но финансирането е почти нулево. Необходима е подкрепа на държавно ниво, тъй като жестовите преводачи могат да компенсират достъпа до информация.

В помощ на глухите и хората, желаещи да се научат да говорят и общуват с жестове, съществува компютърна програма за усвояване на българския жестов език „Жестоматика“, речници на различни теми, видеоуроци. Какво е бъдещето на този красив език според Николай Нинов?

Снимка

Красотата на този език се състои в това, че двигателното изпълнение на езика е едно изкуство. Изкуство, наподобяващо пантомима. И не случайно едни от най-добрите мимове в света са именно глухи хора. Езикът на жестовете има невероятните възможности да бъде все повече популяризиран и да привлича все повече вниманието на обществото. Ние вярваме, че това ще се случи именно с едно узаконяване на жестовия език. И тогава потенциалът му ще бъде разгърнат в по-големи мащаби.

Снимки: личен архив и Десислава Семковска

Още от рубриката

Изкуство без възраст

Фондация Credo Bonum е позната на жителите в по-големите градове у нас с кампанията „Книги за смет”, която насърчава хората да събират пластмасови отпадъци, а срещу събраните количества да получават нови книги от нашумели автори. Инициативата..

публикувано на 18.07.18 в 08:30

Децата, които станаха добрите герои във Фейсбук

Давид, Емо, Калин и Ева – това са децата, които станаха популярни във Фейсбук благодарение на една благородна кауза. За броени дни инициативата им да съберат пари за един от кучешките приюти близо до София спечели много привърженици и споделяния и..

публикувано на 17.07.18 в 10:39

Младежи от пет държави се обучаваха в лагер по предприемачество в Габрово

В архитектурно-историческия резерват "Боженци" се проведе   Първият международен младежки лагер "Предприемачът като откривател". В него участваха 22 младежи от България, Беларус, Израел, Полша и Русия. Партньори в организирането на лагера бяха Община..

публикувано на 15.07.18 в 08:30