Груповият лов на глигани се отлага за есента

На 25 юли Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов забрани груповият лов на дива свиня на територията на България като превантивна мярка за недопускане на разпространението на особено опасната заразна болест африканска чума по свинете. Тази заповед отменя направените на 11 юли промени в Закона за лова и опазване на дивеча, с които се разрешаваше груповия лов на дива свиня да започне в разгара на лятото. Промените предвиждаха груповият лов да започне от 25 юли, вместо от 1 октомври, като към дните, определени за ловуване – събота, неделя и официалните празници, се добавяше още един ловен ден – сряда, с цел да бъдат отстреляни около 120 000 диви свине. Експресната мярка беше с основния мотив да бъде спряно разпространението на опасното заболяване по свинете. Решението на министър Порожанов да я отмени със заповедта от 25 юли бе повлияно от реакциите на Националното ловно рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България (НЛРС–СЛРБ) и множество природозащитни организации. Те предупредиха, че то ще нанесе огромни щети не само на природата:




СнимкаТова от наша гледна точка беше неправилно решение, защото в този период на годината груповото ловуване ще създаде изключително много предпоставки за инциденти с хора – коментира Васил Василев, председател на УС на НЛРС–СЛРБ. Става дума не само за ловци, а за всички, които са в горските територии като билкари, гъбари и т. н. От друга страна, това ще се отрази пагубно на популациите на други видове дивеч като сърната и благородния елен. Доволен съм, че министър Порожанов се вслуша в нашите аргументи и с издадената от него заповед направи необходимото, за да бъде опазен общественият интерес.

До този момент в България няма регистрирани огнища на африканската чума, а в Европа тя се разпространява от близо четири години. Сред засегнатите страни са Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия, Унгария и Румъния. В северната ни съседка през последните седмици има обявени десетки нови огнища, включително в района на Тулча и Констанца, което е на 60 км от сухопътната граница с България. За да се спре проникването й, в момента се изгражда телена ограда, но според ловците тя е с много лека конструкция и едва ли ще удържи глиганите.

Те са изключително силни и когато са под стрес, минават през оградата, особено, ако тя не е построена достатъчно здраво от стоманени телове, които да могат да понесат тежестта на животното – пояснява Василев.

Ваксина за чумата по свинете няма, а ако се взимат проби от заразени животни, според инструкциите на БАБХ те трябва да се изпратят в единствената за страната лаборатория в София. При по-голям отстрел на глигани възниква въпросът дали лабораторията ще има капацитет да извърши в срок нужните анализи и как и къде ще се съхранява огромното количество месо, свързано с интензивното ловуване. Затова ловците призовават за по-добра координация както при вземането на проби, така и при връщането на резултатите, за да бъде ограничено максимално разпространението на заразата:

Характерно за това заболяване е, че разпространението му става преди всичко чрез хората, а вероятността да бъде пренесено на големи разстояния от дивите животни е значително по-малка. По тази причина трябва да вземем мерки на територията на цялата страна, защото очаквайки заболяването от Румъния, то може да се появи от Южна България. Смъртността, с която е свързана болестта и щетите за икономиката са изключително високи, категоричен е Васил Василев.

Важно е да се знае, че при регистриране на заразата у нас придвижване на животни и на хора в близост до огнищата в радиус от 10 км е недопустимо, а това означава и ограничаване на лова.

Снимки: slrb.org

Още от рубриката

Надя Кожухарова: Без тежки присъди няма да ограничим трафика и експлоатацията на хора

Все по-често наричат трафика на хора “съвременно робство”. В навечерието на международния ден за борба с престъплението (18 октомври) в ООН с тревога констатират, че разрастващата се с огромни мащаби експлоатация – най-вече сред мигрантите,..

публикувано на 18.10.18 в 11:21
Председателят на сдружението Янис Льольос и зам.-председателката Здравка Михайлова откриват събитието

Българо-гръцкото културно сдружение „Аристотелис“ сближава миналото с бъдещето

Дигитализацията е най-важната характеристика на нашето време. ЕС прилага „интелигентни“ политики за всеки един обществен отрасъл и цели създаването на един общ дигитален пазар, отворен и конкурентен в глобален мащаб. В този контекст България и..

публикувано на 17.10.18 в 11:46

Педро Леон от Чили: "България е най-важната страна от всички, в които съм живял"

Наскоро ни гостува чилиецът  Педро Леон, който през 80-те години е работил  в испанската редакция на Радио България и има много общо с нашата страна. Господин Леон, какво ви доведе в България преди 30 години? Бях част от група чилийци, които в един..

публикувано на 16.10.18 в 09:15