Съвременните деца имат нужда от съвременни приказки

12
Снимка: БГНЕС

Наричат Мая Бочева „един от най-цветните и талантливи български илюстратори”. Нейните приказни герои и техните истории обаче оживяват не само на хартия. Младата художничка е създател на единствения в България мултимедиен проект за деца. „Туй-Онуй” (This And That) обединява няколко печатни издания – поредица от книги с приказки и образователни игри, интерактивни истории за таблет и телефон с много анимация, движение, звук и собствен саундтрак, и сайт, в който се доиграват игрите.



Започнах този проект, защото обичам както анимацията, както книгите, така и игрите,
– разказва за идеята си Мая Бочева. – Работила съм по много образователни проекти, създавала съм филмчета и игри, но отделно. А на мен ми се искаше да го правя заедно. И съчетавайки тези любими мои неща в едно, открих, че по този начин и децата се забавляват повече. И играейки, четейки книжките, те учат с удоволствие и не възприемат ученето просто като едно задължение. Книжките са много подходящи също така за българите в чужбина и дечицата им, за да поддържат българския език.

Главният герой в света на „Туй-Онуй” е любопитното момиченце Любка, което обожава да задава въпроси на своята Баба. А тя, от своя страна, има всички отговори, които пази в голямата си древна книга. Решавайки задачи за логика и съобразителност, откривайки скрити предмети, играейки различен тип образователни игри, вплетени в основната история, чрез Любка и с помощта на малкия Калинковец и добрата вещица Звездна, малчуганите търсят отговори на извечно детските въпроси: „Кой светна луната?“, „Защо да си пия млякото?“, „Накъде се движи времето?“ и още много други.

Снимка
В началото е хубаво книжките да се изиграват с помощта на родител, защото на тази възраст децата все още не четат толкова гладко, а част от условията са написани в сайта. Това не са книжките, които сме свикнали да виждаме и където има лабиринти и кръстословици, а са игри, които са със специално измислена за книгите и за проекта логика. Някои от игрите са подходящи за по-големи деца, 8-9-годишни, но има и за съвсем мънички дечица – от 0 до 3 години. Даже си позволих да напиша книжката за най-малките в рими и засега критиката е доста положителна, децата и родителите много я харесват.

Снимка
Освен забавна и образователна част мултимедийният проект има и още една важна задача: да приобщава децата към света на книгите.

Идеята ми е книгата да върви успоредно с нейната дигитална версия, защото в света, в който живеем, в който децата са свикнали да живеят с телефона и таблета, моята цел е този телефон и този таблет да ги водят именно към книжното издание, децата да усетят и разгръщането на страниците, и рисуването с флумастери по книжките. Т. е., да усетят хубавото, плюсовете и на двата свята – и на дигиталния, и на нашия, реалния, – обяснява Мая.

Интерактивната приказка за телефон и таблет „Кой светна луната?“ (Who Lit the Moon?) е преведена и озвучена и на английски език, а за книгите, които засега са само на български, Мая Бочева използва специален шрифт:

Снимка
Това е шрифтът
Adys, който е създаден от младата Кристина Костова. Шрифтът е специално разработен, за да може да е по-лесно четим за хора, страдащи от дислексия. И хубавото на шрифта е, че е красив и приятен за окото на всеки, без значение дали има или няма този проблем. И е много по-четим за деца, които сега започват да се учат да четат.

Какви приказки харесват днешните деца?

Съвременните деца харесват съвременни приказки, – убедена е Мая Бочева. – Моята дъщеря сега завърши 2 клас и книжките, които трябва да прочете през ваканцията, са от моето детство и от детството на нейната баба. И тръгвайки да четем, се сблъскваме с думи, които не разбираме, и те не са малко. Това не е лошо, по този начин човек се обогатява, детето също, когато му обясняваш какво означават тези думички, откъде произлизат и т.н. Но същевременно децата определено имат нужда и от нещо, което повече да ги свързва със съвремието, с тях самите, със света, в който в момента живеят. Така че съвременните приказки са не по-малко важни за тях.

Снимки: личен архив
Още от рубриката

Академично издание изследва църковните ни стенописи от първата половина на XIX век

Академично издание „Корпус на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ представя стенописната украса по нашите земи от предмодерната епоха. То е резултат от научни изследвания върху стенописната програма на църкви в съвременна България на..

публикувано на 15.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Проф. Ирина Маркова от Канада: България е моята втора родина

Ирина Маркова е професор по музика в Университета Йорк в Торонто, Канада, където е родена. Тя е основател и ръководител на хор за български народни песни „От извора” и на групата „Меден глас”, която изпълнява традиционен и обработен български и..

публикувано на 14.12.18 в 15:20