Вибке Байхе от Германия вижда успеха и личното си бъдеще в София

Снимка: личен архив

София е очарователен град, особено ако го погледнем през очите на чужденец, дошъл тук, за да положи основите на живота, за който мечтае. София е незаменимо място за живот и работа според една млада и интелигентна жена от Германия, пристигнала тук, за да преподава временно немски език на студентите. Страната ни й разкрила своето най-привлекателно лице и тя решила да остане, за да изучи езика и нравите на българите. Така вече шест години родената в Северна Германия Вибке Байхе, работи и живее в София. Занимава се основно с фондацията, която сама е основала, за да помага на талантливи артисти от различни поколения. Тя предоставя своето артистично ателие като сцена за изява на много музиканти, художници, артисти, които нямат достъп до големите театри в София. Една от най-новите и колоритни инициативи, организирани от The Art Foundation на Вибке Байхе ще бъде фестивал на уличните музиканти, какъвто до момента не е имало в столицата. Вибке казва, че нейната Фондация е мост между генерациите в софийското културно пространство. При нас са старите артисти, които вече не играят в големите театри, например Любомир Бъчваров и Емилия Радева и доста известни личности – разказва Вибке Байхе и продължава:




Тук идват и съвсем млади артисти, за да се учат от опита на по-възрастното поколение. По този начин те съпреживяват заедно живота на един артист – човекът, който дава всеки свой миг за изкуството. Извън големите сцени отношението към публиката при нас е много интимно. Артистите се срещат със своята публика и след представлението. Всеки гост може да разговаря с хората от сцената, без да спазва дистанция. Тук няма халтура, за което много благодаря на артиста Светлозар Кнезовски, който изготвя афиша ни. Компромиси с естетическото ниво на артистите, които ни гостуват, не правим, защото се опитваме да формираме добър вкус у публиката спрямо изкуството.

Най-важното, за да научиш езика и да заживееш в чужда страна, на първо място e да се влюбиш в нея. С любовта всичко се постига. – убедена е Вибке Байхе:

Когато виждаш бъдещето си в една страна, тогава си по-склонен да учиш и да се адаптираш към живота на местните хора. От 7-и клас аз започнах да уча руски език и когато завърших и славистика в университета, вече имах много приятели българи. Особено в Дрезден – там има голямо българско общество, с част от тези хора се виждахме често и научих някои думи на български. Покрай университета съм учила преди това в Русия, Украйна, Беларус и Полша. За първи път обаче започнах работа в България. Очакванията ми бяха, че в България ще бъде както е там, че между източноевропейските държави няма голяма разлика. Когато пристигнах тук, бях много изненадана колко западноевропейски вид има България. Разликата е, че е разположена по-южно и хората са по-темпераментни. Направи ми впечатление, че българите имат много общи черти с германците. Българите са много темпераментни, сякаш има огън в тях. Така, малко по малко, се влюбвах в страната и хората. Когато пристигнах в България, в началото живеех на квартира при една много добра възраства жена, на име Грети. Бивша оперна певица. Казаха ми, че тя говори руски и няма да има проблем да се разбираме.  Когато се срещнахме обаче разбрах, че тя не говори руски, а френски език. Така бях принудена да науча много бързо български език. Тогава имах стипендия и не се налагаше да работя по 12 часа на ден. Имах свободно време и с нея обикаляхме, за да разглеждам улиците в София. Заведе ме на т. нар. Женски пазар, до Минералните бани, в парковете. Тя ми показа много и ми разказа за София. Има и друг момент, тъй като съм учител по немски, аз очаквам от моите ученици да говорят наистина много добре немски, но същото важи и за мен. Чужденец, който е в дадена страна, трябва да се старае да се адаптира към средата и задължителен елемент от нея е езикът. Когато човек решава да остане, той не може да страни от местните жителите. Аз лично предпочитам да съм заобиколена от българи, защото чрез общуването научавам повече за тяхната култура, а и за обичаите. Германия е страна, където обичаите вече не се почитат. Според мен това се дължи на историята ни. При българите не го виждам този синдром. Те се гордеят с традициите, поддържат това, което имат и не се притесняват да казват, че са българи.

Още от рубриката

Академично издание изследва църковните ни стенописи от първата половина на XIX век

Академично издание „Корпус на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ представя стенописната украса по нашите земи от предмодерната епоха. То е резултат от научни изследвания върху стенописната програма на църкви в съвременна България на..

публикувано на 15.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Проф. Ирина Маркова от Канада: България е моята втора родина

Ирина Маркова е професор по музика в Университета Йорк в Торонто, Канада, където е родена. Тя е основател и ръководител на хор за български народни песни „От извора” и на групата „Меден глас”, която изпълнява традиционен и обработен български и..

публикувано на 14.12.18 в 15:20