Според анализ на Световната банка, ако България не предприеме своевременни мерки за адаптиране към измененията в климата, икономическият й растеж ще бъде сериозно компрометиран. При невземане на мерки за адаптиране до 2050 г. темповете на растеж биха намалели много силно, а оттам нататък биха станали и негативни. В контекста на тази загриженост екип на Световната банката в момента разработва проект за Националната стратегия за адаптация към промените на климата, а от сайта на Министерство на околната среда и водите става ясно, че той ще бъде представен на правителството до края на септември. При разработването на проекта екипът на международната институция прибягва до модели и методология, ползвани в други страни–членки на ЕС. Анализират се възможните ефекти на климатичните промени за 9 ключови сектора – селско стопанство, биоразнообразие, енергетика, гори, здравеопазване, транспорт, градско развитие, туризъм и води. Експертите заключават, че необходимостта от адаптиране към климатичните промени трябва оттук нататък да бъде в основата на вземането на управленски и инвестиционни решения. Анализите показват, че всяко евро, което е инвестирано в политики за намаляване влиянието от климатичните промени, се възвръща. Така например ако средногодишните температури се увеличат с 4 градуса до 2050, може да се очаква, че всяко инвестирано евро в земеделието ще доведе до ползи в размер на близо 4 евро. По принцип, при сценарий с повишаване на температурите с 4°C мерки за адаптиране биха намалили отрицателното въздействие на тази промяна върху растежа от 4.3 на 2.6 на сто от БВП. Но ако не се вземат мерки за адаптиране, биха настъпили и други тежки последици за България като увеличаване на реалните цени в цялата икономика, значително намаляване на реалните доходи и повишаване на бедността. Като набляга на ползите от приспособяването към промените в климата, анализът на Световната банка стига до общия извод, че във всички случаи то може значително да смекчи тяхното неблагоприятното въздействие.