Камелия Кучер разказва история за дългия път към дома в дебютния си роман

Снимка: личен архив

В Марсилия – мултикултурен град на контрасти, 13-годишният Франсоа среща красивата алжирка Фатима, която ще го поведе по пътя към съзряването и осъзнаването на смисъла на човешкия живот, за да извърви след време обратните стъпки към дома...

След години на странствания по света, младата писателка Камелия Кучер се представя пред българската публика с дебютния си роман “Дом”. И въпреки че съдбата дълго време й предопределя да дели живота си между Русия, Швейцария, Испания и Франция, тя избира да се установи в България, защото домът е там, където се връщаш вечер и отдъхваш.

Всъщност България веднъж й става вече роден дом, когато на седем се връща от Русия, за да тренира усилено тенис и да се готви за кариерата на състезател. Дотогава момичето живее в родния си град Сиктивкар, тъй като майка й е рускиня. Но на 14, когато е на път да се изправи пред сериозните предизвикателства в спорта, тя заменя тенис корта с разкошна швейцарска тераса на Женевското езеро. И съзерцавайки романтиката на отсрещния френски бряг, се вдъхновява за първите си стихове.

Камелия открива вълшебството на думите съвсем малка, след като сама се научава да чете, и оттогава тяхната магия не я напуска. Мис Барет – учителката по английски в швейцарския интернат, на която тя се осмелява да покаже творенията си, пък я подкрепя, вярвайки в литературния й талант. Първите няколко страници от романа си авторката написва преди осем години, но ги оставя настрана – докато не се почувства готова да довърши историята, превърнала се в огледало на личното усещане за пътя на човека.




Това е една изстрадана история, част от житейския ми път, която дълго време се е зараждала в мен – но по-скоро като атмосфера и усещане за хората и за света – разказва Камелия Кучер. – Действието се развива във Франция, тъй като съм учила във френската част на Швейцария, често съм пътувала дотам, живяла съм в Париж, говоря френски и изпитвам сантимент към тази страна. А Марсилия ми се стори най-подходящото място, в което да засегна темата за мултикултурализма, още повече че героите ми Саид и Фатима идват от Алжир. Затова и част от сюжета се разиграва в този пристанищен град, носител на най-разнообразна култура.

Преплитайки съдбата на Франсоа, професор от Сорбоната, с тази на алжирката Фатима и нейния любим Саид, писателката проследява съдбовните линии, които религиите рисуват в живота на героите й и най-вече чувството за дълг.

Докато пишех “Дом”, най-много ме интересуваше самият човек – казва писателката. – Вярвам, че независимо от това къде сме израснали, в коя точка на света живеем и каква религия изповядваме, основните ни човешки принципи, качества, желания са едни и същи. И дори ако се върнем в историята преди хиляда-две хиляди години, ще видим, че нуждите на душата винаги са универсални и именно това се опитах да покажа с пъзела от преплетени човешки съдби. Що се отнася до отчуждението, всеки от нас в даден етап от живота си го преживява – в детството, в моментите на съзряването или пък в по-късна възраст. И съдейки от отзивите на читателите, мисля, че те наистина усещат гласа на детето в себе си, който в книгата е пресъздаден чрез Франсоа.

Заради необикновената си съдба – късчета живот, разпръснати по света, Камелия Кучер се е научила да гледа глобално на заобикалящото я навред – извън познатото и родното. Затова и с лекота разказва история, която се развива далеч от дома. Авторката вече пише втория си роман, чието действие се развива в Италия, но казва, че съзира сюжети и в България. За да пристъпи обаче и към тях, й трябва още малко времеза да израсна, както се изразява тя.

Още от рубриката

Академично издание изследва църковните ни стенописи от първата половина на XIX век

Академично издание „Корпус на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ представя стенописната украса по нашите земи от предмодерната епоха. То е резултат от научни изследвания върху стенописната програма на църкви в съвременна България на..

публикувано на 15.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Проф. Ирина Маркова от Канада: България е моята втора родина

Ирина Маркова е професор по музика в Университета Йорк в Торонто, Канада, където е родена. Тя е основател и ръководител на хор за български народни песни „От извора” и на групата „Меден глас”, която изпълнява традиционен и обработен български и..

публикувано на 14.12.18 в 15:20