Цените в България наполовина на европейските, а доходите 5-7 пъти по-ниски

Снимка: economic.bg

Потребителските цени в България са 44 на сто от това, което са в останалата част на ЕС, съобщи Евростат. Това заключение поставя България на шампионското място в общността по евтиния, а след нея са Румъния и Полша. При цени наполовина на европейските, българите на теория би трябвало да са сред от най-щастливите хора и да се нареждат на челните места по потребление в света. В действителност нещата не стоят точно така. Защото цените може и да са ниски, но заплатите са още по-ниски. Експерти изчисляват, че заплатите и пенсиите в България са между 5 и 7 пъти по-ниски от тези в по-развитата част на Европа. Един пример – минималната работна заплата в България е 261 евро, във Франция тя е 1 498,50 евро. Средната работа заплата в страната е 550 евро, в Дания тя е 2575.68 евро, в Белгия минималната пенсия е 1221 евро, в България е 102 евро.

За да е картината на българското „благополучие” съвсем ясна, е необходимо да се види какво означават тези доходи като покупателна способност. Тук нещата в България не изглеждат съвсем зле, тъй като според редица изследвания и експерти покупателната способност на българите е около 60 на сто от равнището й в развитите европейски страни. Важно е да се добави, че тази покупателна способност, измерена в реалните доходи на населението, в последните години не спира да расте с между 7 и 10 процента годишно. И въпреки това, икономическите експерти смятат, че тези темпове не са достатъчни, за да се достигне в близкото бъдеще равнището в Централна и Западна Европа. А това, от своя страна, може да се окаже препятствие пред желанието на София да в влезе в „клуба на богатите” от еврозоната, където равнището на живот е далеч над това в България.

Като най-евтина страна в Европа, България е потребителски рай за желаещите да си купят обувки, мебели, транспорт, почивка или образование. Не така обаче стоят нещата при хранителните продукти и безалкохолните напитки. В Румъния и в Полша те са по-евтини, отколкото в България.

Покупателната способност на парите зависи и от обезценяването на валутите заради инфлацията. А тя се дължи на редица фактори, сред които значителна роля играе търсенето – колкото по-купувана е една стока, толкова повече нейните производители или продавачи са изкушени да й вдигнат цената. Това явление са наблюдава и в България, където след почти три години дефлация, в последно време се регистрират инфлационни процеси които надхвърлят 2 процента годишно. А това оскъпяване е важно за цялата българска икономика, защото ръстът на БВП през последните няколко години се дължи именно на потреблението, което може и да се забави при една по-значителна инфлация, която да обезкуражи и разколебае потребителите.

В крайна сметка и с всички споменати уговорки, България е най-евтината страна в ЕС. Но не само най-евтината, а и най-бедната поради ниската покупателна способност на населението. Българите живеят трудно, въпреки привидната евтиния, която не е никаква евтиния, ако съдим по доходите на населението. Малцина са тези, които получават достатъчно по европейските стандарти и които могат да си позволят нещо повече от ежедневните и жизнено необходими разходи. Въпреки това българите не се предават и не вдигат ръце. Мнозина работят извънредно, които се трудят на две и повече места едновременно. А най-предприемчивите поемат към чужбина, за да търсят по-добри условия на живот за себе си и за своите близки. С пари, спечелени в чужбина, в България наистина е евтино. Както е евтино и за чуждестранните туристи, които пълнят българските курорти. В икономиката чудеса за един ден не стават и процесите изискват време и съответните условия. В този смисъл България е на прав път, защото и държавата, и отделният човек много внимават как харчат парите ни и внимателно избират в какво точно да ги вложат, за да получат максимума срещу трудно спечелените си финансови средства.

Още от рубриката

Хлебният баланс на страната е осигурен

5,4 млн. тона пшеница или среден добив от 450кг. от декар е крайният резултат от жътвата за тази година. По данни на земеделското министерство това е със 150 кг. от декар по-малко от средния добив за 2017-та, когато реколтата у нас достигна исторически..

публикувано на 23.09.18 в 08:00

От „гьол” проектът за АЕЦ Белене се превърна в черна финансова дупка

Проектът за строителството в България на втора атомна електроцентрала датира от времето на комунизма и гони своята 40-годишнина. Но такава централа все още няма. Премиерът Бойко Борисов нарече строежа „гьол”, който обаче вече се превърна в черна..

публикувано на 19.09.18 в 09:41

Бизнесът наема нови служители до края на годината

Работодателите в България ще наемат още нови служители до края на годината, показва изследване на консултантската компания “Менпауър”. Едва 3 процента от 620-те компании, участвали в допитването, ще намалят екипа си. Прогнозата важи за всички..

публикувано на 16.09.18 в 08:00