Проф. Пенка Ангелова: Не е вярно, че нямаме писател нобелист

Като в кутия със съкровища Елиас Канети побира детските си преживявания в родния Русчук, за да ги разпръсне там, където житейските му бури го отвяват и да ги насити с още повече усещания, прозрения и мъдрост. Затова и думите му Всичко, което преживях по-късно, се беше случило някога в Русчук, ще се превърнат в синтез, осмислящ целия му жизнен опит и наследство за хората, които ще идват и ще си отиват.

С изложба, разкриваща паметни моменти от живота и творчеството на Елиас Канети, международното дружество на името на писателя отбеляза 25-годишнината си в залата на държавните архиви. Организацията работи за популяризирането на съчиненията му чрез издаването на неговите книги, провеждането на литературен фестивал, на творчески конкурси и международни форуми.

Снимка

Роденият през 1905 г. в семейството на сефарадски евреи Нобелов лауреат прекарва първите си шест години в Русе (някогашният Русчук) и детството му ще окаже отражение върху бъдещия му светоглед.




СнимкаПрез 1911 г. семейството заминава за Манчестър, а година по-късно – след смъртта на бащата, се премества в Цюрих и след това във Виена – разказва проф. Пенка Ангелова, основател на международното дружество “Елиас Канети”. – Именно във Виена Елиас Канети издава първите си произведения и избира немския за майчин език, но през 1937 г. е принуден да напусне Австрия заради аншлуса и преследването на евреите. По време на военните действия и дълго след тях живее в Англия и това се отразява на писателската му съдба, защото трудно се става известен по време на война и в емиграция, при това пишещ на чужд за страната език. Световната му кариера започва през 60-те, когато най-голямото немско издателство “Ханзер” публикува книгите му, а през 1981 г. той получава Нобеловата награда за литература и на стола на нобелистите изписва родния си град Русчук. Разбираемо, Елиас Канети не може да се идентифицира само с една страна – той има поне няколко места, в които се чувства у дома и смята за своя духовна родина и Русе, наред с Цюрих и Виена, е едно от тях.

През 1931 г. Елиас Канети пише единственият си роман “Заслепението”, но творбата му ще бъде забелязана от публиката и критиците едва след Втората световна война. Философският му труд “Маси и власт”, завършен през 1960 г., пък въплъщава онова основно произведение в творчеството му, в което той осмисля човешкото съществувание, безумието, смъртта и разнищва проблеми, свързани с властта и масовите движения. Всичките му произведения – художествена проза, театрални пиеси, есета, обаче се оказват подстъп към онзи момент в зрелостта, в който да систематизира жизнения си опит, връщайки се в детството в Русчук.

Снимка

Паметникът на Елиас Канети в РусеКогато човек чете автобиографията му, разбира, че Елиас Канети открива основните символи на властта и масите още в детството си – казва проф. Пенка Ангелова. – Така че мислителят, в какъвто се превръща, се създава още в тези най-ранни години в Русе и последващия опит само надгражда и осмисля преживяното в родния град.

Елиас Канети започва спомените си с описанието на града, където живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика. Именно в Русчук той научава българския език от слугинчетата, дошли от съседните села, там слуша разказите им за върколаците, прекосяващи заледения Дунав и заедно с тях трепери от страх, сгушил се в ъгъла на стаята, там проследява и преминаването на Халеевата комета, вълнувайки се с масите, очакващи края на света. Писателят доживява до 89 годишна възраст – на 76 той получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ.

Връчването на Нобеловата награда
Елиас Канети е европейски гражданин, роден в България – той е колкото български, толкова и немски и австрийски Нобелов лауреат, подчертава проф. Пенка Ангелова.

Снимки: Диана Цанкова и архив

Още от рубриката

Камен Воденичаров: Във филма ни за София показваме истинските патриоти и строители на съвременна България

Документалният филм “105 минути София – историята на града” разказва за ключови събития, белязали осемхилядната история на днешната ни столица. В това пътешествие във времето изпъкват археологически открития, находчиви градоустройствени решения,..

публикувано на 18.09.18 в 11:45

Отзвук от XIV Световен фестивал на анимационното кино

Анимацията е толкова свободно изкуство, с толкова много любопитни автори, от които всеки работи по свой собствен начин – казва проф. Анри Кулев, един от организаторите на форума и добавя: Тази година се опитахме да не..

публикувано на 18.09.18 в 10:39
Откриването

Повече от 70 събития на сцената на „Аполония“

Созопол за 34 път бе домакин на Празници на Изкуствата „Аполония“, създадени по идея на цигуларя Димо Димов от добре известния струнен квартет „Димов“. Той, заедно с Маргарита Димитрова и екипа, с който работят, години наред превръщат курортното..

публикувано на 17.09.18 в 10:00