Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кръстовден – вяра и традиции

БНР Новини

Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен – един от най-големите християнски празници.

На 14 септември Църквата отбелязва един от най-големите християнски празници Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен. Това е денят, в който за пръв път (335 г.) християните се прекланят пред намерения от царица Елена Кръст Господен в храма „Възкресение Христово” на Божи Гроб. За Православието празникът е един от четирите в годината, в които се извършва поклонение на свети места.

Снимка

В България денят, посветен на Въздвижението на Светия Кръст, е известен като Кръстовден и се свързва и с местността Кръстова гора в община Лъки. Тя се намира близо до Кръстов връх (1413 м), в Средните Родопи,на 6 километра от с. Борово. Там през 1956 г., върху останките на стара духовна обител, е изграден манастирският комплекс „Св.Троица“, а през 1995 г. е съградена църквата „Покров на Пресвета Богородица“.

Снимка

След освещаването на храма всяка година, в нощта на 13 срещу 14 септември, хиляди вярващи от страната и чужбина се стичат за бдението на върха с надежда за изцеление и Божия подкрепа. Хората вярват, че на мястото, където планината образува кръст, е съхранена частица от Кръста Господен, който царица Елена дала на сина си император Константин. Дали благодарение на силата на вярата или действителното въздействие на Светинята, местността се слави с целебната си сила. За нея свидетелстват десетки разкази на оздравели от тежки и нелечими заболявания.

Снимка

Празникът на Силистра

С големия християнски празник Кръстовден се свързва и празникът на Силистра. В началото на 90-те години на миналия век Общинският съвет определя датата 14 септември – Кръстовден, за Празник на града. По традиция честванията продължават до 1 октомври – датата на възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България преди 70 години. През целия септември в града се провеждат различни традиционни празненства, музикални концерти, преплуване на Дунав, спортни събития, бирен фест и много други културни изяви. Сред тях са фестивалът на старата градска песен „Дунавски спомени“, изложбата „Скулптура и живопис“на проф. Георги Чапкънов-Чапа и Бедиг Бедросян, концертите на градския духов оркестър и празничното детско утро „Аз обичам моята Силистра“.

Проф. Георги Чапкънов-Чапа (в средата) – почетен гражданин на Силистра, дойде в града за монтажа на сътворената от него за празника скулптурна композиция на силистренския художник Бедиг Бедросян.
Специално за честванията гостува и изложба на историческия музей в Попово „Големите военни маневри край Попово 1937 г.“, представяща организираните от цар Борис III военни учения, пряко свързани с освобождението на Добруджа.

Кръстовден и Гроздоберник

В българските народни вярвания църковният празник Кръстовден се свързва и със слънцето, което се обръща към зимата. Така денят “се кръстосва“ с нощта и настъпва есенното равноденствие. С него идва времето за сеитба, овчарите напускат планинските кошари и слизат в селата. Домакините прибират зеленчуците и плодовете от градините и приготвят зимнина – варят лютеници, правят туршии, а стопаните пренасят сеното от ливадите в плевниците. На самия празник не се работи, но който има лозе, започва беритбата на грозде.

Снимка

Затова в някои краища на страната денят е известен също като Гроздоберник. Жените отнасят първите откъснати гроздове в черквата за освещаване и след това ги раздават на близки и съседи за здраве и плодородие. По традиция в някои села след брането на гроздето млади девойки намачкват с нозете си набраното грозде, за да бъде пивко виното.

Кръстова пита

На Кръстовден най-възрастната жена в семейството приготвя обреден хляб, т. нар. постна Кръстова пита. Брашното се пресява три пъти в тава и после се забърква с щипка сол, захар, оцет, сода за хляб и хладка вода. Накрая се украсява с кръст и се изпича.

Снимка

За празничния обяд жените в къщата приготвят постни ястия с варива, зелник с праз, печена тиква, грозде и жито от новата реколта. Спазва се строг пост и не се яде нищо червено. След службата в църквата свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка на трапезата, благославя храната и поръсва със светена вода къщата и хармана, а също и семето за посев. За благодарност стопаните го изпровождат с постни ястия, пресни зеленчуци, плодове и жито. Накрая жената, омесила хляба, го разчупва над храната и нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", а след нея всички на трапезата повтарят думите й. На празника хората раздават помежду си пресни пити като „житна жертва“, с която измолват богата реколта за следващата година. 

На големия християнски празник именници освен Кръстю и Кръстина са Кръстан, Кънчо, Ставри, Кръстана, Къна, Кръстена, Кръстил, Кръстила и Кръстилена.

Съставил: Дарина Григорова

Снимки: БГНЕС, БТА, dnevnik.bg и архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30

Почетоха паметта на жертвите от концлагера в Ловеч

С шествие-поклонение и панихида за 35 път бе отдадена почит на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Шествието тръгна от центъра на града и стигна до каменната кариера, където от 1959 до 1962  г. е бил лагера. „Сърцата ни са..

публикувано на 23.03.24 в 16:58