Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учителят Мина Илиев: С помощ от училищното ръководство учителят може да бъде много голям новатор

БНР Новини
Снимка: личен архив

Учебната година за българските ученици започва на 15 септември. Датата за връщане на децата в училище не е случайно избрана. Зад решението се крие съвсем практична причина. До 20-те години на миналия век учениците са тръгвали на училище на 1 септември, но през 1919 г. на власт идва Българският земеделски народен съюз (БЗНС). Създадена като професионална организация на селяните у нас, тя съобразява политиката си с тяхното ежедневие и нужди. По това време семействата са имали по няколко деца, които наравно с възрастните са помагали в прибирането на реколтата есенно време. Отчитайки потребностите в българското село, от БЗНС изместват началото на учебната година с две седмици.

Днес, близо 100 години след тази промяна, битът на българина е коренно различен, но в средата на септември учениците отново се събират след лятната ваканция в училище. Неизменна и днес е ролята на учителя, който трябва да възпитава, да събужда интерес към знанието и да се грижи, особено за най-малките ученици. Тази година тържественият ден за първа среща на учители и ученици в класните стаи е 17 септември.

Дори днес, когато дигиталната технологии помага в образованието, учителската професия е незаменима. Учителят е човека за пример, на него разчитат както децата, така и техните родители. Сред сочените за преподаватели – новатори в София е Мина Илиев. Той има близо 30 години учителски стаж в няколко държавни и частни училища. За него казват, че е от изчезващия вид учители, които възприемат професията си като мисия и призвание. Лично за мен най-важно е да обичаш хората, да милееш за работата си, да разбереш проблемите, и вече след това, но не на последно място, са знанията, които ще предадеш в училище – казва Мина Илиев:


От толкова много административни задължения на нас, учителите, почти не ни остава време да обръщаме внимание на проблемите на децата. Не съм съгласен да влязат на проверка в мой час и да ми кажат, че първо трябва да напиша отсъствията в дневника, а след това да се занимавам с проблемите на децата. Аз мисля, че децата са по-важни, а описването на отсъстващите може да се проследи и по административен път. Имам наблюдения в други европейски държави, където живеят мои роднини. Виждам, че в училището там децата се развиват много по-спокойно и постигат по-добри резултати. Много неща трябва да се променят в нашата система. Често се случва децата да се връщат вкъщи притеснени, защото не са смогнали да усвоят материала в училище и трябва да продължат да пишат вкъщи. Майката и бащата също са уморени след работа и не им се занимава с учебници и тетрадки. Започват да се карат, всички са изнервени, получава се конфликтна ситуация. Аз питам – защо е нужно това? Децата са най-голямата ми надежда. Като видиш едни спокойни, усмихнати и умни деца, знаеш, че няма нищо по-хубаво от това. Те ме крепят и ми дават вяра в бъдещето.

Мина Илиев казва, че е наблюдавал през годините как много добри учители напускат системата на образованието, подтикнати от липсата на реформи там и ниските възнаграждения. Най-големите загуби от това са за децата, а като цяло губи и държавата. Защо недостатъците във възпитанието и образованието са бомба със закъснител – ако при лекаря проблемът се вижда на момента, то ефектът от учителската работа идва след години – казва Мина Илиев:

От известно време се връща вярата ми, че все пак има и позитивни неща, които ще променят работата в училище. Има хора, които трудно понасят факта, че някой техен колега върви нагоре и работи по-добре от тях с учениците. Както се казва – „над българския казан няма дявол“. В същото време завистливите не се опитват да променят нещо в себе си, дори не влагат и малко старание, за да постигнат по-добър ефект от работата с учениците. Иначе в учителския колектив можем и да си помагаме. Аз не съм отказал помощ на никого. Моят шкаф в училище никога не се заключва, в него са всички помагала, учебници. Който има нужда може да дойде и да ги използва. В училището, в което съм в момента, този жест се оценява, но не е така навсякъде. Всеки казва, че се мисли и се прави много за децата, но на практика не е така. Няма решение дори на проблема с тежките раници. Лично аз съм забранил учебниците и тетрадките да се носят всеки ден вкъщи. Само в петък могат да ги вземат, за да ги погледнат родителите. През другото време децата не трябва да работят след училище, те трябва да почиват. Стига учителят да има помощ от училищното ръководство, той може да бъде много голям новатор и много да даде на своите ученици през учебната година.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На Летище София преди присъединяването ни към Шенген по въздух и вода

На 31 март България и Румъния се присъединяват към Шенгенското пространство по въздух и вода. Австрия остава последният препъникамък, който спира двете страни в стремежа им към пълноправно членство в европейското пространство на свободно движение без..

публикувано на 28.03.24 в 12:40

Изложба представя 20-годишната история на България в НАТО

Изложба, отбелязваща двадесетата годишнина от членството на Република България в НАТО, ще бъде открита на 28 март в Националния военноисторически музей в София. Експозицията е озаглавена "Българската армия – 20 години част от НАТО"..

публикувано на 28.03.24 в 06:25

Жълт код за силен вятър има за 13 области в Централна и Източна България

В четвъртък минималните температури в България ще са между 7° и 12°, в София 8°. До обяд ще е има разкъсана облачност до слънчево. Над Централна и Източна България облачността ще се увеличи до значителна и ще има валежи по места. Силен южен вятър ще носи..

публикувано на 27.03.24 в 20:05