Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отбелязваме 110 години независима България

БНР Новини
Обявяването на независимостта на България – княз Фердинанд на преден план

Историята на България е наситена с множество дати и събития, заслужаващи почит и преклонение от страна на всички нас. Неслучайно част от тях са обявени и за официални празници. Но освен че са почивни дни, в които да избягаш от града за малко, на тези празници можеш да помислиш на кого, освен на родителите ти, се дължи фактът, че си роден в България и можеш уверено да се наречеш неин достоен и свободен гражданин. Защото свободата ни не е вечна даденост, а е извоювана и заслужена с много жертви и лишения.

На 3 март 1878 година (19 февруари по стар стил) Санстефанският мирен договор слага край на Руско-турската освободителна война. България става голямо автономно княжество, в което влизат обширни земи, признати по-рано от султана като влизащи в Българската православна екзархия. Но еуфорията от подписването на този договор е кратка. Той е само предварителен и подлежи на ревизия. Тя е направена няколко месеца по-късно, през юли 1878 година, когато на Берлинския конгрес Великите сили в Европа решават да разделят България на три.

„Берлинският конгрес“, худ. Антон фон Вернер
В пределите й остава единствено малкото Княжество България (северна България и областта на София), което е васално на султана. Източна Румелия, автономна област в Османската империя, се присъединява към княжеството през 1885. Македония и други земи са върнати в Османскатаимперия. Малка компенсация за тази несправедливост българите получават едва 30 години по-късно, когато на 22 септември 1908 година княз Фердинанд (провъзгласен на тази дата за цар) обявява с манифест, че княжеството се превръща в независимо българско царство.

Манифестът
Това се случва в старопрестолната столица Търново като символичен акт – продължение на Второто българско царство, което съществува до края на XIV век.

Правителството, довело до независимостта на България. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, ген. Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, ген. Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михайл Такев
В Златния фонд на Българското национално радио е запазен запис на великотърновския актьор Сава Димитров, който от 17 години се превъплъщава в ролята на Фердинанд, за да прочете манифеста, с който е обявена Независимостта:






На 19 февруари 1878 година сломихме робските вериги, що през векове оковаваха България. Някога тъй велика и тъй славна. Оттогава до днес, цели 30 години българският народ непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о Бозе починалия княз Александър, държава, която е достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят народ днес копнее за културен и икономически напредък. В това отношение нищо не бива да спъва България, нищо не трябва да пречи за преуспяването и. Такова е желанието на народа Ни, такава е неговата воля, да бъде според както той иска. Независимата Ни държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (в смисъл на окови), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция. Аз и народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това светло дело, за да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния, прогласявам съединената на 6-и септември 1885 година България за независимо българско царство и заедно с народа Си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България.



От този ден нататък България може да води самостоятелна външна и икономическа политика и да се грижи за интересите на своите граждани, както в границите си, така и отвъд тях. Сбъдването на мечтата на няколко поколения българи за единство става все по-реално и насърчава българския народ да продължи своята борба в името на националния идеал – всички наши сънародници да заживеят в едно общо отечество. Днес, 110 години след този знаменателен ден, всичко е различно, а надеждите и стремежите на българите са насочени в различни посоки. Онова единство, което проявихме в името на идеала ни за независимост преди малко повече от век, като че ли вече е само спомен. Именно затова бележити дати от българската история като 22 септември са не просто един почивен ден, а повод за национално самочувствие.

Снимки: архив и БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Преди 80 години е открита Казанлъшката гробница

"Човекът не знае пътя към небето, но конят го знае", гласи поговорка на траките. Затова тракийските царе задължително са изпращани в отвъдното заедно със своите коне. Заради многобройните могили с погребения на владетели от елинистичната епоха,..

публикувано на 19.04.24 в 04:35

Нови технологии пресъздават битката при Тутракан

Иновативен музеен обект отваря врати във военното гробище край Тутракан. Мемориалът "Тутраканска епопея – 1916" е в построена за целта нова музейно-експозиционна сграда. Тя включва редица нови технологии, които потапят посетителя в историята на..

публикувано на 18.04.24 в 12:15

Навършиха се 80 години от последната бомбардировка над София

На 17 април преди 80 години е последната, най-жестока бомбардировка над София по време на Втората Световна война.  На този ден по обед, през 1944 г., 350 американски бомбардировача, придружавани от изтребители "Тъндорболт" и "Мустанг" хвърлят над София..

публикувано на 17.04.24 в 14:00