Да направим София по-зелен град – мисия възможна

Можем ли да направим София по-зелен и по-чист град, в който да има баланс между застрояване и зеленина? Да, това е възможно и вместо да се оплакваме и да критикуваме ту общината, ту инвеститорите, можем да открием конкретното решение, благодарение на платформата Shaping Sofia на Global Shapers за подобряване на градската среда в столицата. Global Shapers е създадена преди десетина години, благодарение на Световния икономически форум, с идеята да обедини младите хора, които искат да подобрят средата, която ги заобикаля. Инициативата бързо набира последователи в над 150 държави, където са създадени повече от 300 местни хъба ( от англ. "hub"– център). В тях младите хора, на доброволен принцип, обединяват усилия в търсене на решения на конкретните проблеми, които ги вълнуват. В България този център (Global Shapers Sofia или Sofia hub) съществува от няколко години, а сега в началото на октомври организира първия си форум, насочен към озеленяването на София.

Екипът на Shaping Sofia – Ангел Иванов, Вяра Савова, Юлия Георгиева и Ангел Шойлев
По думите на Ангел Шойлев от екипа на Shaping Sofia, решението на проблемите с озеленяването е в диалога между експертите и истински заинтересованите страни. Shaping Sofia и първият му проект, наречен градско озеленяване, не е екопроект в класическия смисъл, а начин да работим в ясна рамка за градското озеленяване в София, която да постави ново начало за зеленината в града – допълва той. Затова в дискусията бяха поканени представители на Столична община, предприятия (ЧЕЗ Електро България, Софпроект, Югозападното горско стопанство) и организации (Ротаракт Клуб София, Витоша-Изгрев, Асоциация на арбористите в България, Gorata.bg), имащи отношение към озеленяването и градската среда.




Целта е да повдигнем дискусията на ниво общо градско планиране, и общ устройствен план, който засяга София –
отбелязва Ангел Иванов, модератор на форума. – Доколкото разбираме, в общината вече има някаква инициатива да се погледне на проблема от макро ниво и да се установи обща географска карта, която да направи паспорт на всяко дърво в София. Това е един изключително сериозен, но и много важен процес, тъй като се оказва, че голяма част от растителността в София е създадена в началото на миналия век и видовете, които са подбрани са съобразени с тогавашните условия на градската среда.

С урбанизацията на столицата през годините, голяма част от видовете вече не могат да виреят в условията на новата градска среда. Затова се налага част от тях да бъдат подновени или заменени с друга подходяща растителност. Некомпетентното „окастряне“ на дърветата също води до унищожаването на много видове. То се извършва от частни фирми, спечелили обществени поръчки на Столичната община. И тъй като в България няма нормативно определени правила за подрязване и оформяне на дървесните корони и изпълнителите много често „обезглавяват“ зрели дървета, което безвъзвратно уврежда растежа им. Порасналите нови клони са по-крехки и по-лесно се чупят, което създава и опасност за минувачите.

Снимка

Проблем представляват и честите ремонти на пътната инфраструктура, които водят до унищожаването на много видове, а възстановяването на зелените площи след това се оказва трудна задача. Разминаването идва от споделената отговорност между изпълнителите на ремонтните действия и фирмите, които се грижат за ландшафтните дейности, след приключването на реконструкциите. А това, според Ангел Иванов им позволява да си прехвърлят отговорността:

Снимка

Често по време на тези ремонти общината използва за подизпълнители непрофесионалисти и фирми, които нямат никакво сертифициране за работа с дървета. Не са преминали дори курсове по арборизъм, което е причината да оставят трайни следи по дърветата.

Тези и още други въпроси, които бяха повдигнати на дискусията намериха конкретни отговори и възможни решения сред експертите, обединени около идеята, че трябва да има ясни правила при озеленяването и съответните санкции за нарушенията. И все пак, от зададените насоки и координацията между общинските предприятия, строителните фирми и изпълнителите, до реализацията на целите има да се извърви още път. А когато хората виждат конкретните положителни промени, тогава може да се говори и за промяна на съзнанието и на отношението към градската среда.

Снимки: Global Shapers Sofia и БГНЕС

Още от рубриката

Надя Кожухарова: Без тежки присъди няма да ограничим трафика и експлоатацията на хора

Все по-често наричат трафика на хора “съвременно робство”. В навечерието на международния ден за борба с престъплението (18 октомври) в ООН с тревога констатират, че разрастващата се с огромни мащаби експлоатация – най-вече сред мигрантите,..

публикувано на 18.10.18 в 11:21
Председателят на сдружението Янис Льольос и зам.-председателката Здравка Михайлова откриват събитието

Българо-гръцкото културно сдружение „Аристотелис“ сближава миналото с бъдещето

Дигитализацията е най-важната характеристика на нашето време. ЕС прилага „интелигентни“ политики за всеки един обществен отрасъл и цели създаването на един общ дигитален пазар, отворен и конкурентен в глобален мащаб. В този контекст България и..

публикувано на 17.10.18 в 11:46

Педро Леон от Чили: "България е най-важната страна от всички, в които съм живял"

Наскоро ни гостува чилиецът  Педро Леон, който през 80-те години е работил  в испанската редакция на Радио България и има много общо с нашата страна. Господин Леон, какво ви доведе в България преди 30 години? Бях част от група чилийци, които в един..

публикувано на 16.10.18 в 09:15