Западните Балкани отново в европейския дневен ред с конференция в София

Снимка: БТА

Сега е в ръцете на политическия елит в Скопие да довърши договора от Преспа – това заяви Екатерина Захариева – вицепремиер и министър на външните работи на България, при откриването на конференцията „Трансформиране на региона на Западните Балкани – парламентарна перспектива за ролята и бъдещето на процеса на присъединяване към ЕС”, която се проведе в българската столица. Тя изрази надежда, че болезненият въпрос в нашия регион за името на Македония ще намери решение след референдума, който беше оценен от някои като голям успех, а от други като изключителен провал.

В конференцията участваха представители на националните парламенти и на неправителствения сектор в 6-те страни от Западните Балкани, парламентаристи от страни– членки на ЕС, евродепутати. Форумът е продължение на приоритета на Българското европредседателство за европейска перспектива на Западните Балкани. Участниците отчетоха ключовата роля на България за ускоряване на събитията, свързани с интеграцията на Западните Балкани, довели до приемането на важните документи на ЕК – Стратегията за Западните Балкани от февруари т.г. и Пакта за разширяване (април 2018). Продължаването на тази линия потвърдиха представителите на парламентите на Австрия и Румъния Андреас Шидер и Кристиан-Сорин Думитреску, чиито страни са настоящият и следващият председател на Съвета на ЕС.

Днес спокойно можем да кажем, че сме свидетели на напълно нова атмосфера на сътрудничество на Балканите, изградена на доверие, активен и конструктивен диалог, както и основана на разбирането за обединено европейско бъдеще –подчерта депутатът от българския парламент Джема Грозданова по време на конференцията. Именно в такава атмосфера преминаха и разговорите. Представителите на националните парламенти на страните от Западните Балкани декларираха ангажимент за провеждане на необходимите реформи и за напредък по ключовите теми: принципи на правовата държава, сигурност и миграция, социално-икономическо развитие, транспортна свързаност, цифрова програма, помирение и добри съседски отношения.

Бяха изказани интересни мнения и предложения, като това на българския евродепутат Георги Пирински, според когото интеграционните процеси в Западните Балкани биха се ускорили, ако ЕК постави еднакви срокове за изпълнение на критериите за членство на всичките 6 държави. Това би подсилило мотивацията и ангажираността на страните съвместно да търсят решение на регионалните проблеми. Особено впечатление направи речта на заместник-председателя на Европейския парламент Ливия Ярока, която призова 6-те страни да се възползват максимално от възможностите, които предприсъединителните програми предоставят – както от предвидените субсидии, така и от експертната подкрепа в ключовите проблемни сектори. Не бяха спестени и критики към ЕК, заради наличието на двойни стандарти при вземане на решенията и липсата на откритост, яснота и гаранции. Такова мнение изрази Момчило Радулович, представител на неправителствения сектор от Подгорица (Черна Гора).

Като потвърждение за важността на обсъжданата в София тема бяхадумите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в Брюксел. Ако отнемем на Западните Балкани перспективата за присъединяване, ние ще видим там това, което вече видяхме през 90-те години, и то несъмнено по-скоро рано, отколкото късно, предупреди Юнкер, но отново подчерта, че всички гранични конфликти трябва да бъдат решени преди всякакво присъединяване, така че да не се внася в ЕС нестабилност, идваща от Западните Балкани.

Още от рубриката

11 години след обявяването на независимо Косово, България продължава да подкрепя младата държава

На 17 февруари Република Косово отбеляза 11-ата годишнина от обявяване на своята независимост. През тези години, а и преди това Република България провеждаше и провежда активна политика в подкрепа на тази най-млада държава по пътя ѝ за признаване..

публикувано на 19.02.19 в 15:37

София не вижда връзка между казуса „Скрипал“ и отравянето на български бизнесмен

Вече цяла седмица общественото мнение в България е занимавано с твърденията за връзка между случая „Скрипал“ във Великобритания и разследвания в България опит за отравяне на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев. Версията бе лансирана първо от..

публикувано на 12.02.19 в 12:35

Отношенията между България и Македония са във възход, но историко-идеологическите спорове остават

На 4 февруари делегация, водена от премиера на Македония Зоран Заев, бе в България за съвместно честване на 147-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев. Предварителните очакванията за посещението бяха, че във фокуса на разговорите ще бъдат..

публикувано на 05.02.19 в 11:49