В четвъртък парламентът прие на първо четене два проекта на закони за вероизповеданията. Идеята на депутатите е в бъдещия нов Закон за вероизповеданията да бъдат защитени традиционните такива и да се елиминират възможностите за радикализация на религиозна основа. Тъй като Българската православна църква и Главното мюфтийство имат някои възражения срещу готвените промени, парламентът си даде срок от 21 дни за да се съобрази с тях при изработването на окончателния закон. В контекста на това намерение днес се проведе среща между главния мюфтия Мустафа Хаджи и премиера Бойко Борисов. Мюфтийството настоява в Закона за вероизповеданията да има долна граница на финансирането, която да осигури заплащането на свещенослужителите. Освен това, за мюфтийството е изключително важно Мюсюлманският институт в България да бъде официално акредитиран, за да може подготвяните от него свещеници да служат в джамии на страната без да са обект на чуждестранни мюсюлмански влияния. Претенции към новия закон има и Българката православна църква, която се опасява от нарушаване на автономията ѝ и категорично държи вътрешният ѝ живот да се регулира изключително от собствения ѝ устав и канони. БПЦ е несъгласна и с понятието религиозен радикализъм, защото смята, че за него няма точна формулировка. Иначе и представителите на православната църква, и представителите на мюсюлманското вероизповедание са доволни от идеята на политиците за повишени държавни субсидии, които да се харчат за заплати на свещенослужещи и служители на религиозните общности, за образователни дейности и за други текущи и капиталови разходи. Предлага се контролът за изразходване на тези средства да се упражнява от дирекцията "Вероизповедания" към Министерския съвет, както и от Сметната палата. Според предложенията на ГЕРБ, БСП и ДПС право да откриват духовни училища и висши учебни заведения ще имат само православното и мюсюлманското вероизповедание. Коалиция Обединени патриоти иска по силата на предлагания от нея проектозакон български граждани да могат да извършват богослужебна дейност, само когато са завършили образованието си в България или когато тяхна чужда диплома е призната по специален ред от компетентните институции в страната. И двата законопроекта предвиждат чужденци да могат да участват в проповеди, само ако това е предварително съгласувано с дирекция "Вероизповедания". До изработването на окончателен проект на новия Закон за вероизповеданията в България остават още 20-ина дни. Предвид добрия тон в предварителните разговори между политиците и висшия клир, може да се допусне, че съществуващите към момента резерви и съмнения ще бъдат преодолени.
Няма непосредствена заплаха за националната сигурност на България, съобщи правителствената пресслужба. По повод иранската атака срещу Израел служебният премиер Димитър Главчев свика тази сутрин работно съвещание с участието на военния министър Атанас..
Българската социалистическа партия ще покани на 1 май т.г. над 25 партии в левия спектър, както и над 20 близки по идеология граждански сдружения и неправителствени организации, съобщи лидерът Корнелия Нинова след днешния Национален съвет. “ Ще..
От Министерството на външните работи обявиха, че получават достатъчно средства за организацията на изборите зад граница. Служебният външен министър Стефан Димитров увери, че подготовката върви по план. В МВнР е сформирана работната група..
Италианският президент Серджо Матарела заяви подкрепата на Рим за пълноправно членство на България в Шенген. Матарела е на двудневно посещение в..
До момента, до който президентът не издаде указ, старите министри изпълняват своите задължения, коментира служебният премиер Димитър Главчев на..
На извънредно 4-часово заседание Народното събрание разгледа доклада на временната парламентарна комисия по повод споразумението между държавния газов..