Тихите будители

Снимка: БГНЕС

На 1 ноември българският народ отдава почит на своите будители. Това са личности като св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Христо Ботев и много други, които са носели на българите светлината на духовността във времена, когато дори хлябът и оцеляването понякога са били проблем.

Освен тези имена, които произнасяме на висок глас, има и множество „тихи” будители. Такива са впрочем хората, които се грижат повече смислени и ценни четива да стигат до читателите. Такива са и самите книги, които си стоят мълчаливо по лавиците, но който свикне да ги чете, вече не може без тях. За част от тези книги разказва изложбата „Съдбата на книгите”, която бе открита в Столичната библиотека в навечерието на 1 ноември и по повод 90-годишнината на библиотеката. Това са ценни книги, които са били запазени, въпреки превратностите на времето и вероятността от изчезване. За някои от техните съдби разказва Ана Анастасова, ръководител сектор „Краезнание и книжовно наследство” в Столичната библиотека.




СнимкаРъководителите на библиотеката (след създаването й през 1928 – б.а.) са се грижили много фондът да бъде оформен така, че да достигне до максимален брой хора в София. Т.е. да задоволи интересите на всички социални групи, възрасти,  както и на хора, които знаят различни езици. Характерно за този период е фактът, че формирането на фонда не се влияе от никакви политически пристрастия, разказва Ана Анастасова. Например през 1941 година Столичната община отпуска допълнителни средства да бъде изкупен фондът на Руската книжарница в София. През юни същата година започва войната между Германия и Съветския съюз, една война, в която България не желае да участва и дори не скъсва дипломатическите си отношения с Москва. Поради близките отношения на България с нацистка Германия книжарницата е била затворена. Книгите ѝ обаче остават в Столичната библиотека. През 1942 библиотеката изкупува и книгите от едно голямо представяне на немската култура в България.

Интересни са даренията след 1944 г. от архива на Дирекцията на полицията. В тази група има книги, които са иззети при обиски на заподозрени за антидържавна дейност лица. Върху кориците на тези книги е изписан номерът на досието по делото, по което са иззети. Любопитен факт: една от тях е била забранена при всички режими до 1989 г. – както в Царство България, така и при просъветските правителства след 1944 г. Това е „Политическа история на съвременните българи” от Коста Тодоров – революционер и политик с бурна съдба, дядо на известната певица Камелия Тодорова.

Първите списъци за унищожение на литература са в периода 1944-1948 – разказва още Ана Анастасова. Те на няколко пъти постъпват в библиотеката и там са точно определени темите, по които трябва да се прегледа фондът и да се премахнат „вредните” книги. Чест прави на бившите ни колеги, че те оценяват, че това не би било правилно и някои от тези книги те ги скриват. Скриват изданията в хранилища, афишите са премахнати от каталозите, така че читателите не биха могли да търсят тези заглавия, но въпреки това те се запазват за едни други времена.

Книги, забранени преди 9 септември 1944. Книгата на Коста Тодоров е била забранена и през следващите десетилетия. Останалите са книги от автори с леви убеждения. Книгата на английски е от Лаврентий Берия, видна фигура в сталинския репресивен апарат, но за българската левица тогава той е бил известен просто като съветски революционер (вляво). Книги, забранени след 9 септември 1944. Стихосбирката „Победни песни” на популярния поет Кирил Христов е била забранена, защото възпявала победите на българската армия във войните за национално обединение (в средата). Първото българско издание на „Под игото” от Иван Вазов. Книгата е с блестящи илюстрации от най-добрите тогавашни художници в България: Йозеф Обербауер, Антон Митов, Иван Мърквичка и Антони Пиотровски (вдясно).
Укрити книги е имало и в по-ново време, през 60-те – 80-те години на ХХ век. Сред тях са творби на българския дисидент Георги Марков, станал жертва на едно все още неизяснено докрай убийство в Лондон през 1978. Укрити са били още знакови книги: например романът „Лице” на Блага Димитрова, по-късно първи демократично избран (през 1992) вицепрезидент на България, както и повестта „Един ден на Иван Денисович” от известния руски писател-дисидент Александър Солженицин.

По време на голямата бомбардировка на София през 1944 изгаря и тогавашната сграда на Столичната библиотека, заедно с 40 хиляди тома книги. Но след щателен оглед на унищожената сграда са открити запазени екземпляри на ценни книги, които се пазят и до днес.

Сред уникалните книги, съхранени в Столичната библиотека, са първите издания на „Под игото” от Иван Вазов – първият шедьовър на българския роман. Творбата е отпечатана в България през 1894 г., а малко по-рано (в края на 1893г.) излиза на английски език в Лондон.

Снимки: Столична библиотека

Още от рубриката

В “Приятели на четири крака” лекуват с любов

Недалеч от Велико Търново се е разположил идиличен свят, който владее тайната на само едно вълшебство – преобразява дори най-закоравелия човек с любов. Във фермата на Вера и Виктор посрещат гостите с щурм, топуркане и вкупом. И как да бъде..

публикувано на 15.11.18 в 11:39

Сграда – паметник на културата във Велико Търново, ще е поредната спасена от разруха чрез частна инвестиция

Хотел “Цар Борис” във Велико Търново ще бъде спасен от разруха и реставриран със средства на американския милионер и филантроп Едмънд Бек. Сградата от години се руши, макар още през 1980 г. да е била обявена за паметник на културата. Неотдавна тя..

публикувано на 11.11.18 в 08:00

Обърната класна стая разменя учители и ученици в училището в гр. Брегово

СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ в град Брегово, област Видин, което е със 150-годишна история, бе включено в списъка на иновативните училища в страната заради своя проект „История без граници. Обърнатата класна стая.“ Моделът на обърнатата класна стая..

публикувано на 10.11.18 в 08:00