Каракачаните остават свързани с вечното пътуване на предците си

Учени тръгнаха по пътя на каракачанските кервани, за да почувстват волната душа на общност, населяваща балканските земи векове наред, но и за да видят с очите си как днешните потомци опазват наследените традиции и ритуали.

Изложбата “По пътя”, която на 5 ноември ще бъде подредена в културно пространство „Склад” в пловдивския Тютюнев град, разказва за двегодишното изследване сред общности на каракачаните у нас и в Северна Гърция. То е направено от учени в катедра “Етнология” на Пловдивския университет.

Снимка




Нашият акцент в изследването беше каракачаните в България като движеща се общност – разказва доц. Красимира Кръстанова, декан на Философско-историческия факултет в Пловдивския университет и ръководител на проекта. – Бяхме при хората в Карлово, Сопот, Сливен, както и в Комотини, Северна Гърция, за да наблюдаваме по какъв начин те са запазили спомена за това движение. Каракачаните са пастири, които населяват Балканите от столетия и животът им е свързан със сезонната миграция на семействата, на родовете и на стадата между зимните и летните пасища. И въпреки че днешните каракачани са уседнали в градове и в села в България, Гърция, Турция и Македония, те остават свързани с вечното пътуване на предците си и представят това свое наследство чрез спомени, знания, песен, слово и празници.

Снимка

До ден-днешен няма единна теория за произхода на каракачаните. Някои учени твърдят, че общността напуска Северна Гърция в началото на XIX век, след като оказва съпротива на поробителите и е подложена на масово клане. А други смятат, че каракачаните последни бранят Константинопол и се оттеглят през 1453 г., когато градът пада под османска власт. До средата на миналия век те водят номадски начин на живот – преди да се превърнат в съвременна уседнала общност, която обаче пази спомена за пътя, оформянето на селищата в планината, отглеждането на овцете, преработката на млякото, останалите дейности, белязали миналото на родовете и солидарността, запазила се помежду им и до днес.

Снимка

Каракачаните са православни християни и следват празничния календар на църквата
– казва още доц. Красимира Кръстанова. – Но заедно с това те имат красива обредност, свързана с номадския им начин на живот. Наесен каракачаните слизат от планината и се отправят към равнината на Беломорска Тракия. И тръгвайки на път, те спазват един прекрасен ритуал – красиво облечена жена на кон повежда целия керван, който поема на юг. Сватбеният обред пък изисква страната на младоженеца да направи знаме, наречено фламбура, и с него ритуално преминава цялата женитба.

Снимка

Някога каракачаните са живеели затворено и са се женили помежду си, но днес вече има много смесени бракове. И въпреки че компактната им общност е останала в миналото, те пазят традициите и ги използват в своите празнични моменти, казва доц. Красимира Кръстанова.

Каракачаните действително са много древна общност и самите те смятат, че са запазили Омировия гръцки език – продължава тя. – Има обаче твърде много гледни точки по този въпрос, за да го обсъждаме еднозначно. И днес каракачаните продължават да поддържат гръцкия – макар и онзи, който са говорили по-рано в семейството, да е по-скоро архаичен диалект. А някои от тях научават добре съвременния език и по този начин стават мост на приятелството между гръцкия и българския народ.

Снимка

Освен с живописни фотографии, пътят на каракачаните ще бъде онагледен и с филма “Пътуване с каракачаните” на режисьорката Екатерина Минкова. Този филм ще ни покаже живота им и съхранената от тях културна идентичност, която ги прави част от нашето общество, казва в заключение доц. Красимира Кръстанова.

Снимки: личен архив и БГНЕС

Още от рубриката

Грандиозно шоу с 1500 артисти и 60-хилядна публика слага началото на "Пловдив – европейска столица на културата 2019"

В продължение на година Пловдив ще отгръща страниците на летописна книга, побрала историята му от древността до днес. И макар корените му да отвеждат осем хилядолетия назад, градът ще разказва за отминали събития, овековечени традиции и предаващ..

публикувано на 14.11.18 в 11:27

Галерия “Лоранъ” представя ранни рисунки и графики на Димитър Казаков-Нерон

Ексцентричен, своенравен, особняк – той подминава етикетите на времето, а думите, родени в мълчание, превръща в образи и цветове. И въпреки че пред малцина открехва портите на интимния си свят, в изкуството е искрен и освободен. Деветнайсет..

публикувано на 13.11.18 в 11:56

Светлана Радева: За да опознаете България, трябва да я усетите със сърцето си

Едно ново списание на българския пазар – „Изживей България“, си поставя задача да разказва за историята, традиционния бит, културата и природата на България, като в него се подчертава: „За да я опознаете, трябва не просто да я съзрете с очите си,..

публикувано на 12.11.18 в 12:11