Да разкажеш за успехите и признанията на един човек, който отказва да живее според общоприетите, но отдавна изкривени обществени норми, е истинско предизвикателство. Нещо повече – с поведението и начина си на живот, той иска да бъде добрия пример във време, когато лошият е на почит. Изключителен професионализъм и внимание към всеки детайл от ролите му, както в киното, така и на театралната сцена, са асоциациите, които изникват в съзнанието на българската публика, когато чуе името на актьора Владимир Пенев. Това да бъда известен, съвсем не е цел за мен. Аз държа единствено да си свърша работата и да съм доволен от това, което правя – споделя актьорът в интервю за Радио България. И все пак възможността да попадне задълго „под светлините на прожекторите“ спохожда и него, когато приема една от главните роли в изключително успешния български сериал „Под прикритие“. Фактът, че криминалната драма, описваща живота в българския подземен свят, успя да се продаде и да предизвика интереса на зрителите в над 180 държави, бе повод да припомним причините за успеха на сериала:

Няма формула и рецепта, която да спазиш и успехът да ти е гарантиран. В „Под прикритие“ според мен се дължеше на едно добро стечение на обстоятелствата, в резултат на един много добър сценарий, правилните режисьори и точният подбор на актьорите. Освен това разполагахме с достатъчно време и не бързахме за никъде. Това беше един шанс, от който за съжаление не можем да правим особени заключения.

Според Пенев липсата на достатъчно време когато се снима даден епизод в сериалите, кара екипите да пропускат някои интересни за сюжета детайли, с които биха могли да въздействат още повече на зрителя. Освен с ролите му в киното българите познават актьора и като глас зад кадър. Озвучил безброй игрални и анимационни филми, той с охота разкрива каква е тайната на добрия дублаж, но признава, че заради липсата на средства, качеството му у нас не е на нужното ниво:

Във всички страни, когато се прави дублаж, се прави т. нар. "нахсинхрон". Това е един съвършено нарочен превод, който е съобразен с гласните звуци, особено когато героят, който говори, е даван в близък план. Прави се адаптиран превод, при който целта е думите, които се говорят, да са максимално близо до оригиналното отваряне на устата. Това е изключителна работа, която в България не се прави и се замества с дублаж. Текстът се поднася с особена актьорска и режисьорска мярка и чувство за равновесие между чисто информативния характер на текста и факта, че не бива да се изиграва ролята. Причината е, че 40 на сто от оригиналната фонограма се чува и, когато се опиташ да надскочиш актьора, който играе дадената роля, обикновено не се получава добре.

Както киното, така и дублажът обаче, остават на заден план, когато Владо Пенев заговори за превъплъщенията си на театралната сцена. Истината е, че в храма на Мелпомена той се чувства най-добре и най-полезен на хората. При избора на ролите, които играе, за него е важно сюжетът в постановката да носи своя поука и да бъде емоционален, защото играта на сцена е преди всичко игра с емоциите и чувствата. Истинският талант на актьора проличава когато, балансирайки между двете, той успява да накара публиката да забрави злободневието и да погледне себе си от друг ъгъл. Изключително важно е и уважението към всеки един човек, отделил време, за да оцени всекидневния труд, който актьорите полагат, за да може театърът да бъде място, където всички заедно си дават шанс да полетят, ако могат.