Ще опазваме държавните си тайни чрез квантова криптография

Във високотехнологичния ни век информацията придобива силата на смъртоносна бомба, затова и учените прибягват до технологии от бъдещето, за да осигурят най-надеждната ѝ защита. Националната сигурност все повече зависи от неприкосновеността на данните – не само при воденето на информационни войни, но и когато избухват производствени аварии, природни катаклизми, тероризъм.

Българските учени ще играят важна роля в опазването на националната ни сигурност. В момента четири университета и три института на БАН изграждат модерен Център за компетентност по квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска (КВАЗАР), който се финансира по европейски проект с 13,5 млн. лв. До пет години те трябва да създадат специален софтуер и роботизирани платформи, които ще се използват по въздух, суша и вода при управлението на кризи от всякакъв характер. Специалистите от новосъздадения център ще се намесват при земетресение, пожар, наводнение, напрежение на границата, терористичен акт.



Квантовата криптография гарантира безпрецедентна сигурност на предаваната информация и няма аналог в класическата криптография – разказва доц. Лъчезар Георгиев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. – Това засяга всички сфери на обществения ни живот, но най-ценна е тя за опазването на държавната тайна, за гарантирането на сигурността на комуникациите между военните и службите за сигурност, както и за банковите комуникации и транзакции.

Квантовите комуникации се основават на принципите на квантовата физика и използват поляризацията на квантите на светлината – фотоните, за сигурно споделяне на секретен ключ между комуникиращите страни. Незабележимото копиране на този ключ от трета страна ще бъде невъзможно поради забраната за копиране на неизвестни квантови състояния, обяснява ученият.

Да допуснем, че възниква авария в атомна електроцентрала или химически завод и се очаква замърсяване – радиоактивно, химическо или изтичане на опасни вещества в атмосферата – казва доц. Лъчезар Георгиев. – Тогава с помощта на дронове и специален софтуер ще се установи фактическата обстановка и ще се предаде информация до специализираните органи чрез криптиран канал. Използването на роботизираните платформи е особено важно, когато става дума за умишлена авария. Те ще бъдат използвани също така за оценяване на състоянието на язовирните стени и на устойчивостта на сградите при земетресение, за прогнозиране на катастрофални събития и т.н.

И за да не изглежда всичко това като извадено от роман на Дан Браун, предстои изграждането на обединен лабораторен комплекс, оборудван с най-съвременна апаратура, и три симулационни центъра, в които ще се правят научни изследвания и ще се създават нови продукти от областта на комуникационните технологии, изкуствения интелект, роботиката.

Симулационната среда ще разполага с база данни относно критичния район, която впоследствие ще се надгражда - разказва още ученият. – Това включва географска и метеорологична информация, потенциално опасни обекти, плътност на населението и др. Освен това ще бъде изградена софтуерна система за симулиране на кризисни събития и действия, водещи до неутрализиране на заплахите, намаляване на щетите и ликвидиране на последствията. Също така ще се направи система от софтуерни инструменти, която на основата на математически модели да улеснява създаването на картина на оперативната обстановка и управлението на риска в симулирана или реална среда.


Още от рубриката

Картините от вълна на Радинка Стефанова

Радинка Стефанова е самоук творец. Преди три години попада на видео уроци в Интернет за направата на различни изделия от вълна и започва да изработва домашен декор – феи и хралупи за котки. Не след дълго прави първи опит да сътвори картини от..

публикувано на 25.05.19 в 09:00
Село Криничное, Украйна

Вицепрезидентът Илияна Йотова пред Радио България: Инерцията в ЕС е по-опасна от реформите

Благодаря за възможността да говоря пред Радио България, тъй като излъчвате за нашите сънародници зад граница - това за мен, за нашата институция е много голям приоритет, изтъкна   вицепрезидентът Илияна Йотова в навечерието на празника на българската..

публикувано на 23.05.19 в 14:24

Езикът е най-важният фактор на националната идентичност за българите

В навечерието на светлия български празник на книжовността, просветата и културата, 24 май, обръщаме поглед към езика на нашите предци. За българите той е олицетворение на националната ни идентичност, носител на важни символни и комуникативни..

публикувано на 23.05.19 в 11:10