Преди повече от век един видински учител изоставя класната стая и тръгва да изследва света. Нищожните средства, с които разполага, не му позволяват да се качи на параход. Ала безпаричието не успява да сломи непоколебимия му дух – той взема със себе си скромен багаж и се отправя на околосветско пътешествие... пеша.

Кой е авантюристът, дръзнал скоро след освобождението на своето отечество от османско владичество да последва безразсъдната си мечта, засега остава в тайна. Видинският краевед Рачо Миланов обаче е решен да разплете докрай тази изумителна история, на която се натъква, търсейки информация за фейсбук страницата си “Старият Видин”.

Картичката от 1907 г. изобразява пътешественика в компанията на двама мъже. От фотографията ни гледа представителен мъж с дълга брада и високи ботуши, опрял се с дясната си ръка на дълга тояга, а в лявата стискащ книга. На гърба й той разкрива намерението си да обиколи света – на английски, немски, френски и италиански език. Единствената цел на моето пътешествие е да изучавам природата, както и порядките и обичаите на обитателите на страните, през които преминавам. Предприех това пътешествие без пари, разчитайки единствено на помощта на почтени хора. Тази картичка с моя портрет ще служи за спомен от моето посещение във вашата страна. 1903. Моето пътешествие ще приключи през 1915 г., пише той, подписвайки се Х. Ж. М. Николов, учител във Видин, България.

Авантюрата на българина достига чак до американския вестник “Вашингтон таймс”, който през 1908 г. публикува материал с негова снимка. Очевидно учителят е получил солидно образование и е владеел чужди езици – къде обаче е получил знанията, по какво е преподавал, кой е подхранил мечтата му да обходи света?

До този момент въпросите остават без отговор – отговаря Ирена Данаилова. – Засега не успяваме да открием името му във видинските архиви, нито пък негови роднини. Все пак той се е подписвал “учител във Видин”, а през 1903 г. в района не са били чак толкова много учителите. Просто трябва да продължим издирването и може би рано или късно ще разкрием мистерията.

Заобиколен от свидетелства за древната история на своя град – тук римляните надграждат антично селище и го кръщават Бонония (хубава крепост), тук се простира Видинското царство, тук Османската империя създава важен администативен и икономически център – заедно с Дунава, чиито води могат да те пренесат в сърцето на цивилизацията, всичко това вероятно е окрилявало пионерския дух на учителя-пътешественик.

Хиляда и деветстотната година Видин е врата към Европа – тук спират всички кораби от Виена, тук живеят високообразовани хора, полагащи основите на следосвобожденска България – разказва още Ирена Данаилова. – Видин е и градът, който не само дава първия български екзарх – Антим I, но и множество известни личности в този период. Така че напълно е възможно подемът на новата държава да го подтиква да предприеме подобно пътешествие. Още повече че градът по това време е посещаван от световни личности, а някои от тях, предимно евреи, се заселват във Видин.

Х. Ж. М. Николов прекосява 62 хил. км. в Европа и Африка за 3 години и 9 месеца. Дали с това той завършва околосветската си обиколка и се завръща в родния град или продължава да странства из непознати земи? Може би някой ден архивите ще разбулят мистерията, но и днес е ясно, че всеобщото опиянение от свободата на отечеството му е дала криле, с които да отлети към непознати хоризонти и още по-далечни ширини.

Снимки: БТА и @OldVidin