България брани с всички сили въгледобива и ТЕЦ-овете си

Недоволни миньори и енергетици протестираха тези дни в София срещу заплахата въгледобивът и ТЕЦ-овете на въглища да бъдат до две години затворени по екологични причини. Подкрепа демонстрантите получиха както от синдикатите, така и от правителството в лицето на министъра на енерегтиката Теменужка Петкова и от президента Румен Радев. Той зяви в полския град Катовице пред участниците в Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP 24), че „по-нататъшно повишаване на амбицията за намаляване на емисиите на парникови газове не съответства на нашите национални интереси“, подчертавайки, че България е на път да преизпълни целта за намаляване на емисиите с 20 процента до 2020 г. в сравнение с 1990 г. През 2016 г. те са намалели с 49 на сто в сравнение с базовата 1988 г. и с 4,4 на стоспрямо 2015 г.

Всъщност проблемът не е нов. Още с подписаното от повече от 200 страни през 2015 г. в Париж Споразумение за климата бяха въведени задължителни норми за замърсяването от големите горивни инсталации, т.е. термичните електрически централи. Миналата година ЕС прие свой документ, в който още по-детайлно и с определени срокове за изпълнение се уточняват изискванията по отношение на замърсяването на въздуха и търговията с квоти за парникови газове.

Снимка

България е силно засегната от тези екологични мерки. Страната полага огромни усилия за спазване на екологичните норми, но заедно с това на този етап не може да се лиши от своя въгледобив и 4- те си големи електрически централи на въглища в комплекса „Марица изток“ , които осигуряват 45 на сто от електричеството на страната. Всъщност никой не иска да закрива този вид енергийни мощности, мерките само налагат оборудването им с пречиствателни инсталации, позволяващи да се достигнат определени норми на замърсяване на околната среда. Но тези съоръжения са толкова скъпи, че нито една от българските ТЕЦ не може да си ги позволи под заплахата токът, който произвежда за населението и бизнеса, да стане непродаваем поради високи цени. Това не е по силите дори на двете т.нар. „американски електроцентрали“, които са изключително модерни, но работят с най-нискокачествените лигнитни въглища от Източномаришкия минен басейн. Те съдържат толкова прах, че просто няма как да не замърсяват околната среда, колкото и централите да са модерни.

Влиятелните еколози по света обаче не са склонни на компромиси. От „Грийнпийс“ например смятат, че българските власти предпочитат да удължат живота на въглищните централи, вместо да полагат усилия да удължат живота на хората. Не стига това, но и все по-силно се чуват гласовете на настояващите за още по-рестриктивни мерки. Точно това е и целта на срещата на ООН в Катовице, въпреки съпротивата на много страни.

Какво могат да направят българските власти, за да спасят индустрията и едновременно с това да спазват световните и европейските регулации? В случай, че разходите за инвестиции в модернизация са несъразмерни с екологичните ползи, управляващите в България имат възможност да поискат дерогация, като същевременно спазват екологичните стандарти в директивата на ЕС. Дерогацията означава, че за определен период от време на българските енергийни мощности ще бъде позволено да не спазват екологичните норми, без при това страната да бъде наказана от Европейския съюз. Дали и кога ще стане това, не е известно. Засега София се задоволява да купува газови квоти. Да припомним, че България вече беше осъдена от Съда на ЕС в Люксембург заради силното замърсяване на въздуха в градовете. Еврокомисията обаче още не е поискала от съда налагането на финансови глоби.

Снимки: БГНЕС

Още от рубриката

България в конкуренция с Гърция за нов руски газопровод – икономика или геополитика?

Преди още да е получила официално предложение от руския държавен гигант „Газпром“, България заяви, че е съгласна да транзитира руски газ. Няколко дни по-късно и Гърция заяви в Москва желание и тя да пренася руски газ. Продължаването на газопровода..

публикувано на 11.12.18 в 10:44

Закриването на професионалните училища е проблем за българската икономика

Наистина ли има недостиг на работна ръка на трудовия пазар в България и дали вносът на работници от трети страни може да се окаже неговото отдавна чакано решение, бяха част от въпросите обсъдени на форум, посветен на проблема, организиран от..

публикувано на 06.12.18 в 10:46

Бюджет на оптимистичните прогнози

След два дни дебати, парламентът прие бюджета на страната за 2019 г. Промени от това, което първоначално предложи Министерството на финансите и одобрения официален вариант, няма. Дори и някои аргументирано звучащи предложения и забележки на..

публикувано на 03.12.18 в 11:13