Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Виното – търсен и желан подарък за всеки празник


Виното е част от културата и живота на българина от дълбока древност. То присъствало на трапезата на владетеля и неговите приближени, а пиенето му се считало за ритуал, чрез който те могат да се свържат с божественото. След разпространението на християнството по света и приемането му у нас, виното запазва своята обредна символика, тъй като се свързва с кръвта на Иисус Христос. Постепенно то навлиза и в дома на обикновения човек, който започва да отглежда различни винени сортове грозде. Сред най-разпространените и разпознаваеми у нас са гъмзата и маврудът. Имената си дължат на легенди, за чиято достоверност се спори, но въпреки това впечатляват всеки, който ги чуе. Една от тях гласи, че:

По време на Второто българско царство на един български болярин се раждат две дъщери Гъмза и Мавруда. Това са традиционни прабългарски имена, които са изключително красиви и звучни. Неговите винари решават да нарекат два сорта грозде на новородените деца. В по-ново време, към средата на 20 век, от видинския регион, където се зараждат двата сорта гъмза и мавруд, те се пренасят и в района на Асеновград. Напоследък започна постепенно възстановяване на насажденията във Видинско – споделя сомелиерът Христо Тошков.

Друга легенда разказва как някога една бедна жена изхранвала единствения си син с гроздов сок от малкото ѝ лозе. След време момчето пораснало и станало изключително ловко. Неговата сила смайвала всички, особено след като успяло да надвие и лъва, поставен от хан Крум да пази портите на първата българска столица Плиска. След този случай сортът грозде, направил момчето толкова силно, е кръстен на негово име – Мавруд.

Днес маврудът и гъмзата са сред най-предпочитаните от българите сортове, чиято плътност и аромат ги правят особено подходящи в комбинация с традиционните за зимата месни ястия. И все пак, за да сте сигурни, че ще се насладите и оцените бутилката, която купите, най-добре е да се консултирате с някой сомелиер.

Христо Тошков и Весела Вълчинова-ТошковаСомелиер означава човек, който консултира за вино, а не технолог, който дава мнение за производството му, обяснява Христо Тошков. Названието се използва още през средновековието. Така са наричали хората, които са обикаляли от град на град със своите муленца, за да предлагат виното от собствените си лозя в различни ханове и кръчми. Най-точният превод на сомелиер е „човекът с муленцето“. Ролята на добре обучения сомелиер е да предложи най-доброто вино за даденото ястие.

За да бъдете приети в обществото на сомелиерите, трябва да имате отношение към виното. То не се придобива лесно, а с много търпение и възприемане на виното като детайл, без който поводът ще изгуби част от своята тържественост. Истински добрият сомелиер е този, който ще ви разкаже историята, скрита зад етикета. Така изпиването на чаша вино няма да бъде обикновено преживяване, а един своеобразен ритуал, също както в древността.

Когато избирате бутилка за подарък, тя трябва да бъде само част от него. Често поводът предполага да поднесете по-изискан и интересен дар, който носи някакво послание. Виното също може да бъде такъв, стига да е добре аранжирано. Дали ще бъде в специална кутия, или рисувана бутилка, допълнена с ръчно декорирани чаши е ваш личен избор. Ако вашият приятел или близък живее в чужбина и почита българските традиции, добра идея е да получи бутилка, пресъздаваща определен сюжет или орнамент, свързан с фолклора ни.


Българската шевица и цялата информация, която тя носи в себе си като символика и форми е нещото, което е интересно и важно да се представи по един по-модерен начин,
казва художничката Весела Вълчинова-Тошкова. Представена под различни форми в дома ни, тя ни напомня кои сме, откъде идваме и какво от нашите традиции не бива да забравяме. Шевицата като изразно средство и като нещо, което най-силно напомня за фолклора, лесно може да се предаде върху една бутилка със съвременна интерпретация на цветове и съчетания.

Снимки: Галерия за вино и изкуство „Ей + безкрай” и архив

Още от категорията

България днес - 16 април 2024 г.

В "България днес" на 16 април припомняме историческия факт по приемането на Търновската конституция, от който се навършват 145 години. Разказваме за работата на Българското училище за роден език в Будапеща и ролята на унгарската държава в..

публикувано на 16.04.24 в 19:00

Сребърни медали за България от Олимпиадата по експериментални науки

Два сребърни медала спечелиха българските отбори в Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2024, която се проведе от 7 до 14 април 2024 г. в Люксембург, съобщиха от Министерството на образованието и науката. Учениците ни се..

публикувано на 16.04.24 в 17:09

Традиционната журналистика у нас няма своя младежка публика

Според изследване на Националния статистически институт (НСИ) за 2023г. над 88% от домакинствата в Българияимат постоянен достъп до Интернет. Повечето потребители изпoлзвaт aĸтивнo oнлaйн мpeжaтa вceĸи дeн, а над 95% от тях ca aĸтивни и в социалните..

публикувано на 16.04.24 в 10:50