Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българската археология през 2018: Корона от бисери с пет (и повече) диаманта

Снимка: БГНЕС
Археологията често се свързва с понятия като „съкровища”, „злато”, „накити”. Но съкровища могат да бъдат не само златните предмети и бисерните огърлици, а всякакви други артефакти, които разкриват интересни неща за живота на хората от миналите епохи– може би непознати наши прародители, с техния труд, радости и скърби, добродетели и недостатъци. За всичко това говорят и находките на българските археолози през 2018 година.

Годината беше интересна, макар и не изключителна.

СнимкаКато имаме предвид колко богато е нашето културно-историческо наследство, тя не е по-различна в рамките на обичайно богатото за нашите земи. Но със сигурност могат да бъдат откроени важни открития и важни проучвания, които заслужават да бъдат споменати – каза в интервю за Радио България доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН.

Сред най-атрактивните (и за познавачите, и за широката публика) находки на годината беше съкровището, открито през август в Калиакра. Това е някогашната столица на Добруджанското деспотство, българска държава по Северното Черноморие в края на XIV век. Екипът от археолози бе ръководен от доцент Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей (НИМ). Съкровището съдържа 957 предмета – сребърни и златни монети, златни обеци, катарами и др. Те представят различни култури – българската, османската, византийската. Предполага се, че съкровището е било плячка на татарски нашественици. То е останало след техния разгром в глинено гърне под пода на къщата, проучена тази година.

Съкровището от Калиакра. Снимка: НИМ
Тръгвайки от праисторията към Средновековието, трябва да бъдат споменати вече много години продължаващите проучвания в района на Провадия – солницата, праисторическа могила, свързана с добив на сол. Това, което е важно там да се отбележи, освен хубавите резултати (като всяка година), е че се работи за социализация на обекта и от тази година вече има обществен достъп до могилата, каза доц. Попов. Градът, наричан сега „Провадия-солниците”, е създаден преди повече от 6500 години. Там са намерени и най-старите златни артефакти в Европа. Проучванията тази година бяха фокусирани върху отбранителните съоръжения, които са пазели жителите – хора доста заможни, защото солта, която добивали и продавали, е била много скъпа тогава.

Провадия-солницата от „птичи поглед”. Снимка: Исторически музей-Провадия
Другият важен праисторически обект, според доц. Попов, е ранно неолитното селище Слатина (в Столична община), основано вероятно в края на VII хилядолетие пр. Хр. Там са живели първите обитатели на днешна София, а разкопките разкриват изключително интересни детайли за техния живот, култура и душевност. Например един керамичен съд с орнаменти вероятно е символизирал утробата на Богинята-Майка (върховното божество). А храната, приготвяна в него, се отъждествявала с творчеството, прехода от дивото към цивилизацията.

Керамичен съд от Слатина. Снимка: БГНЕС
От античния период многократно се споменаваше Хераклея Синтика (близо до Петрич – б.а.). Хубави статуи, хубави архитектурни комплекси, свързани с агората на Хераклея, казва още доц. Попов. Агората, централният площад, това е сърцето на античния град, средище на политическия, стопанския и културния живот. През тази година в Хераклея, освен прекрасни статуи, бяха намерени и малки, но безценни монети, сечени „на място”. Те са били не само нещо като „валута”, но са имали също и „престижна” функция – показвали традициите и превъзходството на стария град пред по-новите римски градове в региона. Предполага се, че градът е основан през IV век пр. Хр., по времето Филип II, бащата на Александър Македонски, затова и носи името „Хераклея”, тъй като героят Херакъл (Херкулес) е смятан за праотец на тази династия.

Монетите от Хераклея Синтика. Снимка: БГНЕС
И още един много важен античен обект, според доц. Попов: Аполония Понтика (днешният Созопол) за пореден път имаше какво да ни покаже за некропола на античния град. Старите и нови открития в Аполония бяха представени в София с една голяма изложба, в която участваха редица музеи, включително НАИМ и Лувъра.

Артефакти от Аполония Понтика. Снимка: sofiahistorymuseum.bg
Разбира се, археологията не е олимпийска класация по точки и списъкът на важните открития не свършва дотук. Доц. Попов посочва още античния военен град Нове близо до Свищов, база на VIII августовски легион, сформиран от Юлий Цезар. А също древната крепост (от V век пр. Хр.) близо до село Равадиново, община Созопол.

Разкопки в крепостта Равадиново. Снимка: НИМ
И още един златен шедьовър от късното Средновековие – уникален кръст с частица от Христовото разпятие, открит в крепостта Трапезица (днешно Велико Търново). Това е византийски артефакт от късния XII век.

Уникалният златен кръст от Трапезица. Снимки: БТА
През годината продължиха и подводните проучвания, главно по международната програма Black Sea Map. Тази година български и британски учени откриха най-стария запазен древен кораб в света. Това е гръцки кораб, потънал преди 2400 години.

Най-старият запазен древен кораб. Снимка: Радио Варна
Наше българско постижение на подводната археология пък са находките на остров Свети Тома (край южния черноморски бряг). Някога той е бил полуостров, бавно потъващ през вековете. На останалия под вода терен са намерени останките на древна (вероятно тракийска) крепост от началото на I хилядолетие пр. Хр. и други интересни обекти.

Остров Свети Тома. Снимка: НИМ
Важно събитие за нашата археология и културно наследство беше откритата през ноември в НИМ изложба "Спасени съкровища на България". Представени бяха над 300 експоната, собственост на 19 музея в страната, включително НАИМ. Те са наистина спасени от ръцете на иманяри и контрабандисти, запазени за българската култура, а не за някоя криминална колекция в чужбина. Заслугата за тези спасени съкровища е главно на МВР и специалните служби.

Из изложбата „Спасени съкровища на България”. Снимка: БГНЕС
Аз съм удовлетворен за себе си да видя, че все повече млади, интелигентни хора навлизат в тези служби и работят наистина професионално, заяви доц. Христо Попов.

Още от категорията

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30

Почетоха паметта на жертвите от концлагера в Ловеч

С шествие-поклонение и панихида за 35 път бе отдадена почит на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Шествието тръгна от центъра на града и стигна до каменната кариера, където от 1959 до 1962  г. е бил лагера. „Сърцата ни са..

публикувано на 23.03.24 в 16:58