Антоанета-Мария Стоянова от Браниполе и нейните театрални пилигрими



Смирено е приседнала в тъмния салон, ала душата ѝ е там, където светлините въздигат в очите ѝ актьорите до небесата. Защото е постигнала общението с ефирната материя, вдъхновила твореца в пресъздаването ѝ.

Антоанета-Мария Стоянова поделя живота си между семейната книжарничка в пловдивското село Браниполе и театралните зали. В тях неизменно пристъпва със страхопочитание и трепет, откакто като гимназистка видяла в Народния театър “Сако от велур” на Станислав Стратиев. Оттогава ѝ останал споменът от един мирис – аромата на сцената, която ухаела като в храм.

Даже първия път, когато стъпих на голямата сцена на Народния театър – комендантът Златка Банева ме качи, събух се и минах – то все едно че влизаш в Божия обител. Беше преди спектакъла на “Хъшове”, играеха го за 200-тен път в памет на Чочо Попйорданов. И тогава усетих думите – толкова игра, толкова много пресъздадени спектакли. Актьорите си оставят там душите.

С Александър Морфов и подарения “Аскер”Вече седем години Антоанета-Мария увлича след себе си театрални пилигрими – групата ѝ от пътуващи зрители към столичните сцени се разраства непрестанно. Когато споделяш магията с повече хора, тогава е много силно и красиво, вярва тя. Най-напред започнала да води приятелите си на театър, после девет души тръгнали с малък бус, докато през миналия месец пред Народния театър се “изсипали” 118 зрители от два автобуса. Самата тя организира всичко – купува билети, осигурява превоз и често дава целия си оборот от книжарницата. И всеотдайността ѝ не остава незабелязана. Не случайно режисьорът Александър Морфов ѝ подарява един от своите “Аскери” с думите: За твоя свят, който създаваш! Ала Мария-Антоанета признава скромно, че не го заслужава.

Защото други правят много повече неща. Моето е една прашинка. Гледам да събера хората да изживеят в това тежко време нещо истинско. Като видите тяхната радост – те в автобуса на връщане пеят – не можете да си представите какво е да ти запеят петдесет човека “Бел кон” (Песента от “Хъшове” – бел. ред.). Това им дава смисъл и те го преживяват много време – седмици след спектакъл ми звънят да благодарят, да кажат, че такава магия не са изпитвали. Има хора на по 50-60 години – лекари, адвокати, не са виждали, не са влизали в Народния театър. Вътре им казвам какво да видят, какво да прочетат. А след спектакъл срещата с артистите – те няколко часа играят, раздават се на сцената и още в роля – да ги докоснеш, да ги прегърнеш, да се снимаш с тях, да усетиш тази близост.

В книжарничката си в Браниполе Антоанета-Мария е подредила кът със спомени, който е нарекла “Олтар на театъра”. Там са снимките ѝ с великия Велко Кънев, с любимия Чочо (Петър) Попйорданов, чиято смърт дотолкова я разтърсва, че му посвещава рисунки и поема, в която всяка дума започва с неговата буква “П”. Кой сред всички тях обаче поставя на пиедестал?

Чочо Попйорданов – стъклопис на Антоанета-Мария Стоянова
Не, няма как – аз всичките ги приемам като едно. Но Александър Морфов за мен е най-великият, и който се е докоснал до него, вижда за какво става въпрос. Колкото и да говорят, каквото и да се е изприказвало, 16 години да ти се играе един спектакъл, втори, трети и залите да са препълнени – това говори. Има спектакли – шуми се много, но се играят по една година и падат. При неговите няма такова нещо. Разтърсени излизат хората, защото не кожата – сърцето ти настръхва и оставя диря.

След някой и друг месец театралните пилигрими ще определят най-достойния актьор за тяхната фен статуетка, а в момента се подготвят за поредното “поклонническо” пътешествие – ще гледат “Опит за летене” в Народния театър. И с тях Антоанета-Мария за кой ли път ще притихне в тъмния салон. Там ми е добре. Аз съм много мъничка, за да стоя на сцената, казва тя.

Снимки: личен архив

Още от рубриката

Валентин Лазар и Симо Лазаров – синът и бащата заедно на сцената

Валентин Лазар: „Благодарен съм на баща си за всеки съвет“

Музикалните инструменти са играчките му от детинство и до ден днешен се въодушевява от всички нови електронни инструменти в музиката. Композитор и преподавател в училище в Тел Авив, автор на учебник за синтезаторна техника, Валентин Лазар се..

публикувано на 22.03.19 в 13:19
Петя Радкова, „Спасение има!“, снимка от конкурса, първа награда

Няма нищо по-хубаво от дъждовното време

Днес, 22 март, отбелязваме Световния ден на водата под мотото „Вода за всички! Всеки е важен!“. Целта е чрез информационни кампании и дискусии да бъде привлечено вниманието към проблемите на милиарди хора по света, които все още нямат равни права..

публикувано на 22.03.19 в 11:05

Пещерното движение в България чества 90 години

Началото на проучванията на пещерите в България е поставено преди около 100 години. Първите изследване на пещерната фауна прави акад. Иван Буреш през 1922 г. като директор на Царския музей по това време. За рожден ден на националната спелеология е..

публикувано на 21.03.19 в 12:54