Статистиката на МВР за миграцията – тревожна или окуражаваща

Снимка: БГНЕС
В края на 2018 г. МВР публикува последни данни за миграцията в България. Темата е чувствителна, някои цифри са впечатляващи и статистиката дава повод за различни коментари – някои тревожни, а други окуражаващи.

През 2018г. в страната са влезли незаконно общо 1807 мигранти. Това е значително по-малко спрямо предходните две години, защото през 2017-а задържаните бяха 2989, а през 2016-а – 18 844. Фактът, че България продължава да е обект на незаконен миграционен натиск, е сам по себе си тревожен. Несъмнено обаче натискът трайно и силно намалява.

Продължава да има, но също значително по-малък, миграционен натиск от България към ЕС. През 2017 г. броят на арестуваните на влизане в страната (743) превишаваше почти двойно арестуваните на излизане (445), а през 2018 г. арестите на влизане (648) са били равни на арестите на излизане (632). Изравняването на арестите на влизане с тези на излизане е признак, че за разлика от предишните няколко години, броят на незаконно пребиваващите в страната мигранти остава относително непроменен.

Според някои наблюдатели скъпоструващата ограда по границата с Турция не спира миграционния натиск. Те цитират факта, че голяма част от незаконните влизания са през зелената граница, която оградата би трябвало да защитава. И наистина, от общо 648 задържани на влизане, 405 са заловени именно на зелената граница, след като са преодолели оградата и само 243 са се опитали да влязат през гранични пропускателни пунктове. Тази тревожна забележка има своите основания, но би трябвало да се запитаме защо това съотношение не беше същото при липса на такава ограда в условията на силен миграционен натиск отпреди години.

Миграционната статистика на МВР за миналата година показва също, че структурата на миграционния натиск към България се запазва и той произхожда от страни, където няма военни конфликти. И през 2018 г. най-много от задържаните незаконни мигранти са идвали от Афганистан (47.5 процента) и Ирак (26.6 процента), а сирийците са били само 10,2 на сто.

Количествените промени в миграционната статистика пораждат и проблеми от друго естество. Има процес на масови бягства от центровете за настаняване на бежанци. Само за предпоследната седмица на декември от тези центрове са избягали 84 души, докато за същото време официален статут на пребиваващ е даден на 59 човека. Общият капацитет на местата за настаняване към Агенцията за бежанците е 5190, в края на декември в тях е имало само 523 души, което означава, че реално се ползват едва 10 на сто от техния капацитет. В центровете за настаняване на мигранти към МВР, които са от затворен тип, в края на декември е имало 186 души при налични места за 700, или използваемост от 26 на сто. При новите реалности миграционните власти рано или късно ще трябва да решават дали капацитетът за прием на мигранти да бъде поддържан  на нивата, които бяха осигурени за справяне с масиран  наплив от Близкия изток към Запада Европа. Това решение ще се взима в контекста на новата миграционна политика на ЕС. В дебатите за такава политика България отстояваше тезата, че е необходим силен контрол по външните граници на ЕС, че не е приемливо Западна Европа да връща незаконните мигранти в държавите на първа регистрация в ЕС и трябва усилията да се насочат най-вече към преодоляване на причините за миграция в държавите, които са източник на такава.

Още от рубриката

Валентин Лазар и Симо Лазаров – синът и бащата заедно на сцената

Валентин Лазар: „Благодарен съм на баща си за всеки съвет“

Музикалните инструменти са играчките му от детинство и до ден днешен се въодушевява от всички нови електронни инструменти в музиката. Композитор и преподавател в училище в Тел Авив, автор на учебник за синтезаторна техника, Валентин Лазар се..

публикувано на 22.03.19 в 13:19
Петя Радкова, „Спасение има!“, снимка от конкурса, първа награда

Няма нищо по-хубаво от дъждовното време

Днес, 22 март, отбелязваме Световния ден на водата под мотото „Вода за всички! Всеки е важен!“. Целта е чрез информационни кампании и дискусии да бъде привлечено вниманието към проблемите на милиарди хора по света, които все още нямат равни права..

публикувано на 22.03.19 в 11:05

Пещерното движение в България чества 90 години

Началото на проучванията на пещерите в България е поставено преди около 100 години. Първите изследване на пещерната фауна прави акад. Иван Буреш през 1922 г. като директор на Царския музей по това време. За рожден ден на националната спелеология е..

публикувано на 21.03.19 в 12:54