Мариана Кирова: За сънародниците ни в Молдова България е най-хубавото и свято място

Снимка: Елена Паскалова
Мариана Кирова може да се нарече един съвременен будител. Не само защото е поет, писател, литературовед и преподавател. Най-вече затова, че избира да предава знанията си на младите хора там, където за българското слово има най-голям глад – сред българските общности в чужбина. При това не в някоя добре уредена европейска държава, а избира градчето Тараклия в Молдова, оставяйки работата си в Софийския университет и в Националния литературен музей.

Повече от 80 на сто от около 15-хилядното население там е от български произход. Това са нашите сънародници, които са напуснали България след поредната Руско-турска война през ХІХ век. Тези хора са преселници от Свиленградско, Хасковско, Старозагорско, Ямболско, Сливенско, Бургаско, минават през Румъния и стигат до Бесарабия, където се заселват. Най-голямата компактна българска общност в Молдова е в Тараклия. 70 процента от студентите в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“ са от български произход.

Тази учебна година Мариана Кирова е единственият преподавател там, командирован от България по линия на Министерството на образованието. За университета в Тараклия споделя, че това е не само образователна, а и културна институция – има библиотека с българска литература, където книгите са много търсени, има и танцов състав, който обаче изпитва остра нужда от костюми. Студентите не срещат трудности в курсовете по българска литература, въпреки че по рождение говорят диалектен, архаичен български език. За първите три месеца в Тараклия само няколко пъти е чула по улиците руска реч.

Тараклийският университет
Хората там говорят български език, онзи език, който говореха моите баба и дядо в Ивайловградско. С голямо удоволствие преподавам на студентите, защото за тях България е нещо свято. Те толкова се интересуват от българската култура, литература! За тях България е най-хубавата страна.

Повечето студенти от Тараклийския университет искат да продължат обучението си по магистърски програми в България. Дали пък няма да останат разочаровани от реалността, която ще срещнат в бленуваната си прародина?

Това не са разглезени деца. Идвайки в България, те ще се адаптират много по-лесно, отколкото други студенти, защото са борбени. От поколения наред са се преборвали за оцеляването си там като българи. При тях няма да видим онази претенциозност, която имаме ние самите и в България ще намерят много лесно своето място.

Мариана споделя, че 15-дневните практики в България са много чакани от студентите, но крайно недостатъчни, а други възможности няма. Като цяло хората в Тараклия описва като много възпитани, консервативни в добрия смисъл на думата, на които модерните нрави не са оказали пагубно влияние.

Докато е в Молдова, Мариана Кирова разбира за излизането в България на нейната стихосбирка „Завръщането на Лилит“, под печат е и новият ѝ роман „Седем години любов“. Известния от митологията образ на Лилит, първата жена преди Ева, създадена наравно с Адам, свързва с идеята, че жената трябва да бъде равностоен партньор на мъжа и само така човешкият род може да представлява едно цяло. А новия си роман определя като новела, описваща преживяванията на един мъж и една жена в рамките на 24 часа с много ретроспекции.

Мариана Кирова е автор на много научни и художествени публикации, стихосбирки и сборници с разкази, носител е на две първи награди за литература, работи и като журналист. Отразявайки работата на Парламента в продължение на 20 години, Мариана разбира, че законодателната дейност всъщност е много интересна, защото показва тенденции. А литературната си дейност описва така:

Аз пишех стихове още от детските години, пишех и късах, защото, когато ставах по-голяма, текстовете ми се струваха съвсем детски…Този, който пише поезия, някак много трудно пристъпва към прозата, защото тя изисква дисциплина, а поезията е емоция, тя минава през теб и излиза на листа. И аз започнах да пиша проза като поезия.

Снимки: личен архив

Още от рубриката

Валентин Лазар и Симо Лазаров – синът и бащата заедно на сцената

Валентин Лазар: „Благодарен съм на баща си за всеки съвет“

Музикалните инструменти са играчките му от детинство и до ден днешен се въодушевява от всички нови електронни инструменти в музиката. Композитор и преподавател в училище в Тел Авив, автор на учебник за синтезаторна техника, Валентин Лазар се..

публикувано на 22.03.19 в 13:19
Петя Радкова, „Спасение има!“, снимка от конкурса, първа награда

Няма нищо по-хубаво от дъждовното време

Днес, 22 март, отбелязваме Световния ден на водата под мотото „Вода за всички! Всеки е важен!“. Целта е чрез информационни кампании и дискусии да бъде привлечено вниманието към проблемите на милиарди хора по света, които все още нямат равни права..

публикувано на 22.03.19 в 11:05

Пещерното движение в България чества 90 години

Началото на проучванията на пещерите в България е поставено преди около 100 години. Първите изследване на пещерната фауна прави акад. Иван Буреш през 1922 г. като директор на Царския музей по това време. За рожден ден на националната спелеология е..

публикувано на 21.03.19 в 12:54