Природозащитници алармират за потенциална екокатастрофа в района на българо-сръбската граница

Автор:

Снимка: архив
Унищожаването на природата и нейните ресурси в името на частни интереси е проблем, който от години притеснява населението от двете страни на българо-сръбската граница. Природозащитници и общественици от двете държави с тревога следят случващото се с двете мини за добив на оловно-цинкова руда и мед в близост до сръбските села Караманица и Мусул.

По данни на членовете на босилеградските сдружения „Еко-Био Правда“ и „Глас“, оповестени на специална пресконференция в София, дейностите в мините предизвикват замърсяване с тежки метали на притоците на река Драговищица, която достига до България и се влива в река Струма. Според тях концентрацията на вредни отпадъци във водата, почвата и въздуха на няколко километра от е десетки пъти над нормата.

И ако у нас все още няма повод за притеснения, тъй като няма данни за завишаване на стойностите на замърсяване на водата, картината от другата страна на границата е съвсем различна. Доскоро предпочитано място за почивка и туризъм, днес районът непосредствено след границата ни със Сърбия постепенно се обезлюдява и опустява. Според сънародниците ни от Босилеградско причина за това са както липсата на препитание, така и все по-замърсената околна среда.

Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ съобщи, че още през 2016 г. сръбските власти са изпратили писмо до българското Министерство на околната среда и водите в очакване на необходимото становище от България, в което да отговори дали ще участва в Конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст. Отговорът обаче закъснява с пет-шест дни от установения шестседмичен срок, което възпрепятства България да участва в процедурата, – сподели Куманов.

От ляво на дясно: Александър Димитров, Ботьо Христов, Димитър Куманов, Антонина Шипарова и д-р Владимир Янев по време на пресконференцията. Снимка: БТА
Освен този проблем на нашите сънародници в Западните покрайнини, на пресконференцията стана дума и за страховете на жителите на Кюстендил и областта, заради наскоро издадено от българското правителство разрешение на канадска компания, което ѝ позволява в рамките на три години да извършва проучване за добив на полезни изкопаеми в землището Злогош. Председателят на кюстендилския граждански инициативен комитет „За чиста природа“ Антонина Шипарова споделя опасенията на екоактивистите:

При учредяването на комитета миналата година наши гости бяха двама геолози от Кюстендилския регион, които са правили проучвания още по времето на социализма. Според техните доклади, в района на землището Злогош количеството живак в почвите е толкова голямо, че застрашава целия регион. В момента, в който там започнат проучвания и сондажи, водоизточниците в района ще бъдат замърсени. Затова е важно да не допускаме не просто добив, а дори и проучване в района.

Шипарова допълни, че сдружението е запознало с проблема както община Кюстендил, така и останалите две общини на територията на землището – Трекляно и Земен. Общинските съвети в двете общини още преди Нова година са гласували против търсенето на полезни изкопаеми в площ „Злогош“.

За коментар по двете горещи теми, засягащи живота и здравето на гражданите, както в Кюстендилско, така и отвъд границата, потърсихме кмета на Кюстендил Петър Паунов. Той бе категоричен, че няма да бъде допусната проучвателна дейност в тази територия, тъй като от общината са изразили своето несъгласие с това пред Министерството на околната среда и водите. Премиерът също е уведомен за случая, увери Паунов. Относно сигналите, свързани с мините край Босилеград, кметът заяви:

Още когато нашите сънародници в Босилеград подадоха сигнала, експертни екипи от отдел „Екология“, както и кметовете и кметските наместници започнаха проверки на състоянието на водата в реките. Веднага бяха сезирани различни органи като Басейнова дирекция и Министерството на околната среда и водите. Наблюдението продължава и сега, но до момента нямаме данни за отклонения от екологичните норми.