Чуждите инвестиции в България не достигат, а българският капитал инвестира в чужбина

Чужди компании, произвеждащи авточасти, са разкрили над 20 000 работни места в България.
Снимка: dnevnik.bg

През миналата година чуждите инвестиции в България са намалели според предварителните данни на Българската народна банка към ноември 2018 г. с над половин милиард евро и са достигнали доста скромната сума от около 800 млн. евро. В същото време български компании са изнесли и инвестирали в чужбина около 280 млн. евро. Салдото очевидно е доста тревожно и дава повод за анализ и вземане на мерки за насърчаване на капиталовложенията от чужбина, което отбелязатези дни и президентът Румен Радев. Министърът на икономиката Емил Караниколов обаче е сигурен, че инвестициите в България не падат и подкрепя тази теза с аргумента, че през 2017г. е имало 31 проекта за инвестиция клас А на стойност 311 млн. лв., докато през миналата година сертифицираните проекти са били 28, но за 850 млн.

България се превърна в последно време в един от най-значимите в света поддоставчици на части, възли, агрегати и устройства за автомобилната промишленост. Над 100 са чуждите фирми от този бранш, които са се установили в страната. Публично и на хартия властите правят всичко, каквото трябва за тези инвеститори, които осигуряват прехраната на десетки хиляди българи с неособено висока квалификация и доста ограничени компетенции, каквато е евтината работна ръка в повечето български области и каквато най-често инвеститорите търсят. Но има и такива, които след известно време в България се отказват от първоначалните си намерения. Така например канадската ALC наскоро затвори и трите си завода за автомобилни тапицерии за BMW и MINI в България, оплаквайки се от липсата на работна ръка. Решение да продаде активите си в няколко страни от Централна и Източна Европа, вкл. България, оповести преди месец норвежкият собственик на един от най-големите телекоми в Европа – Telenor. Подобни действия предприеха в банковия сектор мощната френска банка Société Générale и гръцката Piraeus Bank. Засега интересът си към България запазват многобройни международни компании за аутсорсинг и кол-центрове, които обаче освен пари за заплати и за наем на офиси, не влагат нищо съществено в икономиката на страната.

На този фон се наблюдава едно сравнително ново явление в българските делови среди – инвестициите на българския бизнес в чужбина. Те предизвикват нееднозначни реакции, защото на практика става дума за бягство на български капитали от страната, но пък от друга страна това е възможност за нови, по-големи печалби, които в една или друга степен и форма се връщат в страната-майка.

Специално внимание наблюдателите оказаха в последно време на две сравнително големи български задгранични инвестиции. Известният български бизнесмен и мажоритарен собственик на един от трите големи телекома в страната Спас Русев закупи контролния пакет акции във втория по големина мобилен оператор в Албания – Теlеkоm Аlbаnіа. Стойността на сделката е около 50 млн. eвро. Още по-любопитно е, че този български инвеститор не крие намеренията си да придобие и други телекоми в региона на Югоизточна Европа и Балканите. Друга голяма сделка на български инвеститор се случи в Молдова, където обединен холдинг „Доверие“ пое контрола над втората по-големина банка Моldіndсоnbаnk. Цената на сделката не бе публично оповестена.

Дали трябва да вярваме на предварителните данни на БНБ или на уверенията на правителството, че спад на чуждите инвестиции в страната няма, в крайна сметка не е толкова важно. Важното е, че колкото и да са, чуждестранните инвестиции в България не достигат, а без тях тя няма как да догони в приемливи срокове по-развитите страни в ЕС.

Още от рубриката

Конкурентните предимства на България на Балканите

На фона на останалите балкански съседи България е едно добро място за инвестиции, смята старши икономист ът в Института за пазарна икономика Калоян Стайков. А когато правят комплексната оценка за страната , инвеститорите са много..

публикувано на 09.05.19 в 12:35

Проф. Емилия Ченгелова: Всеки четвърти българин се труди в сивата икономика

Между 25 и 30 на сто от всички българи участват в сивата икономика, показва изследване на БАН. Според учените колкото по-слабо развита е дадена икономика, толкова повече предпоставки има за прилагането на сиви практики. Както е известно, България..

публикувано на 23.04.19 в 11:10

Политизирането на енергийните проекти поражда проблеми в сектора

Политизирането на проектите в областта на енергетиката е крайно време да се намали – около това мнение се обединиха енергийни експерти от България, Турция, Сърбия и Русия на дискусия в София за развитието на газовите проекти на Балканите...

публикувано на 22.04.19 в 11:37