Зелена светлина за преминаването на „Турски поток“ през България

Снимка: offshoreenergytoday.com

След проведените тези дни три кръга пазарни тестове в съответствие с изискванията на ЕС, изгледите за строежа на българска територия на нов газопровод с капацитет 15.8 млрд. куб. м газ годишно чувствително се подобриха. Премиерът Бойко Борисов, който отдавна има амбициите да превърне България в незаобиколим газов център в Европа, го нарече „Български поток“. Той визира продължението на българска територия – от южната граница на страната до Сърбия на запад – на втората тръба на „Турски поток“.

Направила си изводите след провала отпреди пет години на гигантския проект „Южен поток“, който трябваше да доставя през България над 60 млрд куб. м руски газ в Европа, сега България смята,че е сторила всичко, което се изисква от ЕС и САЩ по отношение на газопровода и че проектът има реални шансове да бъде осъществен и пуснат в експлоатация в началото на 2020г., както обещава министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Експертите са на мнение, че идеята ще бъде осъществена и защото, освен всичко друго, е в интерес на най-важния съюзник на Русия на Балканите – Сърбия. Подкрепа, макар и с уговорки, даде и зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар за енергетиката Марош Шефчович, според когото „Ако българският тръбопровод продава руски газ на Европа в нов търговски хъб, който търгува и с друг международен газ (освен руски – бел.ред.), то това е „приветствано развитие“.

Без да чака повече, българското газопреносно държавно дружество „Булгартрансгаз“ веднага след като получи заявките за резервиране на обеми от три фирми – руската „Газпром“, българската „Булгаргаз“ и швейцарската MET Group, обяви, че предстои подписването на договор за строежа на българската част на газопровода от 484 км. с две компресорни станции. Стойността на проекта е 1.431 млрд. евро, които трябва да намери и вложи „Булгартрансгаз“, която за да компенсира тези разходи, разчита да получава годишно от транзитни такси по около 184 млн. евро в продължение на 20 години. А не е изключено и 3-те милиарда кубически метра газ, които самата България ще купува за собствени нужди, да бъдат на по-изгодни от досегашните цени, които се виждат твърде високи на потребителите в страната.

България вижда също така в новия газопровод добра възможност да реализира смятания за много важен от властите и от самия премиер Бойко Борисов европейски газов хъб „Балкан“ на брега на Черно море, който трябва да се превърне в своеобразна международна газова борса и също да носи приходи на българската държава. Досега не беше много ясно откъде този хъб ще получава газ, но сега картината се поизбистря и контурите на новото съоръжение започват да се конкретизират.

В областта на енергетиката обаче всичко опира в крайна сметка до стратегически геополитически интереси, особено когато става дума за доставки на енергоизточници от Русия. И много често по тази причина на преден план излизат не икономическите, а политическите съображения, които невинаги съвпадат с интересите на България. Но тя е малка страна и много трудно може да влияе върху великите сили, така че въобще не трябва да се изключва възможността тези сили да попречат на реализацията на проекта в контекста на обтегнатите отношения между Запада и Русия в настоящия момент. И както руският президент Владимир Путин многократно подчертава, бъдещето на „Турски поток“ (респективно „Български поток“) ще се реши от това дали наистина в ЕС желаят да допуснат руски газ на Балканите по нова тръба. За да стане това, в Москва също много добре си дават сметка, че руската тръба трябва да отговаря на европейските изисквания по т. нар. „Трети енергиен пакет“ на ЕС за либерализацията на газовите пазари.

Още от рубриката

Проф. Емилия Ченгелова: Всеки четвърти българин се труди в сивата икономика

Между 25 и 30 на сто от всички българи участват в сивата икономика, показва изследване на БАН. Според учените колкото по-слабо развита е дадена икономика, толкова повече предпоставки има за прилагането на сиви практики. Както е известно, България..

публикувано на 23.04.19 в 11:10

Политизирането на енергийните проекти поражда проблеми в сектора

Политизирането на проектите в областта на енергетиката е крайно време да се намали – около това мнение се обединиха енергийни експерти от България, Турция, Сърбия и Русия на дискусия в София за развитието на газовите проекти на Балканите...

публикувано на 22.04.19 в 11:37

Оптимистични прогнози за икономиката и запазване на ключовата роля на образованието

Няма основания да се очаква икономическа криза в следващите две години. Ръст на икономиката, макар и забавен, се регистрира както в България, така и в Европа и САЩ. Но дори и да има нова криза, тя би отворила възможност за интересни инвестиционни..

публикувано на 19.04.19 в 11:12