Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Живите архиви“ разкриват малко известни факти от пътя на България към ЕС

Пътят на България към членство в ЕС е изключително любопитна глава от най-новата история на страната ни.През 2018 г. Дипломатическият институт към МВнР и Центърът за високи постижения „Жан Моне“ към катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“ създадоха „Национален архив от спомени за процеса на присъединяване на България към ЕС“. Това е сборник от интервюта с 40 личности, допринесли за европейската интеграция на България, в които те разказват най-ярките си спомени от пътя до европейското членство на страната през 2007г. „Вече 12 години България е член на ЕС и все повече се затвърждава виждането, че членството ни е даденост, а процесът по присъединяването ни не е познат за масовата аудитория“ – казват организаторите на проекта, който най-общо са нарекли „Живите архиви“. В работата си те са ръководени от убеждението, че присъединяването към ЕС е ключово събитие, което десетилетия наред ще определя посоката на развитие на страната ни.

В рамките на този проект Дипломатическият институт организира дискусия „Разговор за Европейския съюз в минало, сегашно и бъдеще време“. Тя премина като неформален диалог между студенти от СУ и участници в преговорите за членство на България в ЕС от 90-те години на миналия век– дипломати, експерти и хора от научните среди у нас. Днес, макар нито един от тях да не работи в държавната администрация, те продължават да са активни и да допринасят за европейския път на страната ни. „Всички ние, а и още много хора като нас, сме вложили труд, усилия, ентусиазъм, възторг в този процес. Нашето членство не е дошло даром, имали сме много разочарования, безсънни нощи, за да може всички ние днес, и най-вече студентите, да пътуват и да се обучават по програма „Еразъм“ на ЕС, а не да чакат за виза пред вратите на посолствата“ – сподели пред младите хора проф. Ингрид Шикова от катедра „Европеистика“ на СУ:

СнимкаГрабна ни тази идея да направим сборник с интервюта , които да бъдат достъпни за всеки, който желае да ги ползва и като материал за бъдещи изследвания. Това беше огромен труд, доказателство, че ако нещо се върши заедно и с кауза, то в крайна сметка се получава. Може би затова станахме членове на ЕС, защото тогава имаше цел и всички работехме за постигането ѝ. Дано сега, за присъединяването ни към еврозоната, също си поставим една такава главна цел и се обединим с работа около нея.

В дискусията „Живите архиви“ участва и посланик Бисерка Бенишева, която има активна роля в предприсъединителния процес от 90-те години на XX век, заемайки различни позиции в администрацията и, както колегите ѝ твърдят, „всичко е минало пред очите ѝ“:

СнимкаБях в българската делегация през 1992 г., когато договаряхме асоциирането към Европейската общност, след това подготовката за подаване на молба, вземане на решение да открием преговори, самите преговори, тяхното приключване. Мисля, че най-много съм се вълнувала през декември 1992 година, когато подписахме Европейското споразумение за асоцииране – първият договор за България, който отваряше пътеката към членството. Това се случи непосредствено след падането на Берлинската стена и ние всички бяхме много ентусиазирани да вървим напред. Работехме и с чувство на отговорност към собствените ни деца, че трябва да направим нещо, за да живеят те по-добре от нас. Тогава си спомням, ръководителят на делегацията на ЕК, който вдигна чаша шампанско с делегацията ни, бяхме около 15 души, и ни каза – „вие заслужихте вашата чаша шампанско“. Беше много вълнуващо да участваш. След това дойде разочарованието –1997 г. , когато се взе решение да се открият преговори с 6 страни – кандидати, а за другите 6, сред които и България, решението да се вземе в дългосрочна перспектива. Тогава тази перспектива беше да чакаме 5 години. До този момент абсолютно всеотдайно отговаряхме на въпросници, давахме информация, пишехме по нощите, и не заслужавахме това отлагане. Но получихме поканата за преговори доста по-бързо – през1999 г., Какво се случи между 1997 и 99 г., което да катализира нещата? Не, че страните в нашата група бяха направили огромен скок, но се случи кризата в Косово. През 1999 беше приет „Мирният план“, предложен от международната общност за прекратяване на конфликта в Косово. Тогава дойде и решението, че обединението на Европа ще гарантира така нужната стабилност и сигурност, защото си дадоха сметка, че ускоряването на процеса на обединение в Европа след края на Студената война ще доведе до тази сигурност и стабилност, която всички очакваха.

Още от спомените на посланик Бисерка Бенишева и на още около 40 нейни колеги могат да бъдат прочетени на български език на сайта на Дипломатическия институт.

Снимки: БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Ужасът на войната срещу Украйна в снимки и детски рисунки" в Нов български университет

До 30 април във фоайето на софийския Нов български университет може да се разгледа изложбата "Солидарни с Украйна! Ужасът на войната срещу Украйна в снимки и детски рисунки". Експозицията включва 16 пана със снимки и детски рисунки...

публикувано на 22.04.24 в 14:23
Божана Славкова

Българска поетеса спечели конкурса "Mili Dueli"

Божана Славкова спечели най-големия международен поетичен конкурс "Mili Dueli", като тя е първият български автор, спечелил голямата награда. В 9-тото издание на конкурса участваха 711 автори от 104 страни, като трима българи достигнаха финалните..

публикувано на 22.04.24 в 11:04

Разрешения за работа на чужденци в България извън Синята карта

В отговор на слушателски въпрос в серия от публикации Радио България представя на своята многоезична аудитория документите, даващи право за пребиваване и работа в България на чужди граждани на трети страни. В предишния материал от поредицата..

публикувано на 22.04.24 в 10:25