Българската икономика през 2019 г. – умерен, но стабилен ръст

Снимка: архив

Сега е времето на зимните годишни икономически прогнози на различни международни изследователски центрове и световни институции. Наскоро станаха известни прогнозите на Световната банка, на Международния валутен фонд, на Европейската комисия. Не останаха по-назад и българските изследователски центрове, по-специално авторитетният Институт за пазарна икономика (ИПИ).

Всичките тези прогнози станаха във време на промяна на икономическия цикъл, като различията между анализаторите са единствено относно дълбочината и скоростта на очакваното от всички забавяне на икономическия ръст в Европа и в България. Без да навлизаме в подробности, трябва да се каже, че всички наблюдатели са единодушни, че тази година икономическото „време“ в страната ще остане слънчево с малко повече облаци, както образно отбелязват от ИПИ. Другояче казано, българската икономика ще продължи да върви нагоре и тази година, с известно стабилизиране на скоростта. Всички са единодушни, че ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП) ще достигне равнище от 3.1-3.7 на сто, което, на фона на предвижданията за страните от еврозоната за по-малко от 2 процента,би било едно добро постижение. Това мнение се споделя даже и от обикновените потребители в България, които според последните изследвания на техните настроения повишават доверието си във възможностите на националната икономика. А това е много важно, защото се отнася до един от основните двигатели на българския стопански ръст – вътрешното потребление. Още повече ако се имат предвид и думите на премиера Бойко Борисов, който публично обяви, че е дошло времето за вдигане на заплатите и обеща за догодина нов 10 процентен ръст на възнагражденията в публичния сектор, след вече влезлите в сила 10 процента повече от 1 януари тази година. Това поражда очаквания и за по-голямо потребление, стимулиращо бизнеса и различните индустрии.

България крещящо се нуждае от ускоряване на доходите и потреблението, защото според последните данни българите са на последно място в Европа по годишен БВП на глава от населението – 7300 евро срещу средно 15 000 евро за ЕС. Това от гледна точка на националната икономика означава по-слабо търсене, по-слаби продажби и по-слабо производство поради ниска покупателна способност. Обещаваният ръст на заплатите в публичния сектор не е огромен, но все пак е чувствителен и е почти сигурно, че ще дръпне нагоре и заплатите в частния сектор.

През 2019 г. експертите очакват и по-големи публични инвестиции в инфраструктура,т.е. увеличение на публичните разходи. Свидетелство, че това наистина предстои, е фактът, че правителството в края на миналата година разпредели от бюджетния излишък около 1 млрд. евро, с които ще се финансират преди всичко транспортни проекти през тази и следващите няколко години. Предвижда се и ускоряване на усвояването на евросубсидиите, което също ще стимулира различни индустриални сектори.

Ако България бъде поканена, както се очаква, това лято да се присъедини към валутно-обменния механизъм ERM2 като първа стъпка към влизането в еврозоната, това ще стабилизира още повече цялата икономика и ще стимулира банките. Още повече, че те се намират в момента в завидно състояние и регистрираха близо 1 млрд. евро печалби за миналата година. Техните сейфове са пълни и очакват само да бъдат потърсени за финансирането на разумни и обосновани проекти.

Няма как в светлината на всички тези положителни развития да не цари оптимизъм за икономическото развитие на страната през 2019 година. Той изглежда реалистичен в рамките на все пак неособено големия потенциал на българската икономика, силно обвързана с износа, чието успешно развитие в последно време все по-осезаемо се затруднява от липсата на работна ръка. А нея я няма, защото досега трудът не навсякъде се възприемаше като най-важния капитал на бизнеса и съответно не се заплащаше достатъчно добре. Поради тази причина стотици хиляди българи емигрираха, търсейки по-приличен живот в чужбина. Сега е дошло времето тенденцията да се обърне, но това няма как да стане изведнъж и ще трябват време и повече пари за трудови възнаграждения, които да накарат хората да останат в страната, а емигрантите да си помислят за връщане и работа в родината.

Още от рубриката

България и Северна Македония: икономическите отношения набират скорост

С влизането в сила в началото на миналата година на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете съседки на Балканите - Република Северна Македония и Република България, те тушираха някои от историческите си спорове и..

публикувано на 12.03.19 в 11:04

Кандидати от всички сфери на бизнеса премериха сили в надпреварата за инвеститор на 2018 година

Общо 16 компании достигнаха до финала на конкурса „Инвеститор на годината“ за 2018 година. Кандидатите за приза бяха над 90 от всички сфери на икономиката, информационните технологии, здравеопазването, науката и др. Какви са критериите, по които са..

публикувано на 11.03.19 в 10:51

Расте интересът на китайски инвеститори към българското земеделие

Китайските предприемачи в България се насочват най-вече към отглеждането на зърно, царевица и грозде . Например компанията на младия бизнесмен Цън Цон притежава над 4 хиляди декара с грозде в района на гр. Лом. Той купил земята с лозовите насаждения там..

публикувано на 09.03.19 в 10:30