Българската икономика през 2019 г. – умерен, но стабилен ръст

Снимка: архив

Сега е времето на зимните годишни икономически прогнози на различни международни изследователски центрове и световни институции. Наскоро станаха известни прогнозите на Световната банка, на Международния валутен фонд, на Европейската комисия. Не останаха по-назад и българските изследователски центрове, по-специално авторитетният Институт за пазарна икономика (ИПИ).

Всичките тези прогнози станаха във време на промяна на икономическия цикъл, като различията между анализаторите са единствено относно дълбочината и скоростта на очакваното от всички забавяне на икономическия ръст в Европа и в България. Без да навлизаме в подробности, трябва да се каже, че всички наблюдатели са единодушни, че тази година икономическото „време“ в страната ще остане слънчево с малко повече облаци, както образно отбелязват от ИПИ. Другояче казано, българската икономика ще продължи да върви нагоре и тази година, с известно стабилизиране на скоростта. Всички са единодушни, че ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП) ще достигне равнище от 3.1-3.7 на сто, което, на фона на предвижданията за страните от еврозоната за по-малко от 2 процента,би било едно добро постижение. Това мнение се споделя даже и от обикновените потребители в България, които според последните изследвания на техните настроения повишават доверието си във възможностите на националната икономика. А това е много важно, защото се отнася до един от основните двигатели на българския стопански ръст – вътрешното потребление. Още повече ако се имат предвид и думите на премиера Бойко Борисов, който публично обяви, че е дошло времето за вдигане на заплатите и обеща за догодина нов 10 процентен ръст на възнагражденията в публичния сектор, след вече влезлите в сила 10 процента повече от 1 януари тази година. Това поражда очаквания и за по-голямо потребление, стимулиращо бизнеса и различните индустрии.

България крещящо се нуждае от ускоряване на доходите и потреблението, защото според последните данни българите са на последно място в Европа по годишен БВП на глава от населението – 7300 евро срещу средно 15 000 евро за ЕС. Това от гледна точка на националната икономика означава по-слабо търсене, по-слаби продажби и по-слабо производство поради ниска покупателна способност. Обещаваният ръст на заплатите в публичния сектор не е огромен, но все пак е чувствителен и е почти сигурно, че ще дръпне нагоре и заплатите в частния сектор.

През 2019 г. експертите очакват и по-големи публични инвестиции в инфраструктура,т.е. увеличение на публичните разходи. Свидетелство, че това наистина предстои, е фактът, че правителството в края на миналата година разпредели от бюджетния излишък около 1 млрд. евро, с които ще се финансират преди всичко транспортни проекти през тази и следващите няколко години. Предвижда се и ускоряване на усвояването на евросубсидиите, което също ще стимулира различни индустриални сектори.

Ако България бъде поканена, както се очаква, това лято да се присъедини към валутно-обменния механизъм ERM2 като първа стъпка към влизането в еврозоната, това ще стабилизира още повече цялата икономика и ще стимулира банките. Още повече, че те се намират в момента в завидно състояние и регистрираха близо 1 млрд. евро печалби за миналата година. Техните сейфове са пълни и очакват само да бъдат потърсени за финансирането на разумни и обосновани проекти.

Няма как в светлината на всички тези положителни развития да не цари оптимизъм за икономическото развитие на страната през 2019 година. Той изглежда реалистичен в рамките на все пак неособено големия потенциал на българската икономика, силно обвързана с износа, чието успешно развитие в последно време все по-осезаемо се затруднява от липсата на работна ръка. А нея я няма, защото досега трудът не навсякъде се възприемаше като най-важния капитал на бизнеса и съответно не се заплащаше достатъчно добре. Поради тази причина стотици хиляди българи емигрираха, търсейки по-приличен живот в чужбина. Сега е дошло времето тенденцията да се обърне, но това няма как да стане изведнъж и ще трябват време и повече пари за трудови възнаграждения, които да накарат хората да останат в страната, а емигрантите да си помислят за връщане и работа в родината.

Още от рубриката

Връчване на годишните награди „Икономика на светло“

Нюансите сиво в българската икономика

Голяма част от българската икономика е законосъобразна и работи на светло, като плаща всички данъци, такси, работни заплати и осигуровки на наетите лица. Но има и такъв икономически сектор, който функционира нелегално или полулегално, а генерира..

публикувано на 03.07.19 в 11:16

За какво спестяват българите?

Спестовността е отличителна черта на българина. Това показват различни изследвания, най-новото сред които проучва причините сънародниците ни да заделят „бели пари за черни дни”. Финансовият анализатор Десислава Николова, която е част от портала..

публикувано на 25.06.19 в 11:25
Томислав Дончев на конференцията

Активните малки общини в България отчитат ръст на заетостта и доходите

Ключови за развитието на регионите са индустриалните зони, категоричен е вицепремиерът Томислав Дончев. Най-високи са заплатите в областите с най-голяма заетост, сочи анализ на Института за пазарна икономика. Транспортна инфраструктура,..

публикувано на 24.06.19 в 11:17