90% от плодовете и зеленчуците на пазара в България са вносни, а земеделието се свива

Близо 90% от зеленчуците и плодовете, които ядат българите, са вносни, а родното производство е напълно смачкано, съобщи Чавдар Маринов, изпълнителен директор на Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци. Според Националната статистика за десетте месеца на 2018 г. вносът на пресни зеленчуци е нараснал с 11,7% за година до 226,7 хил. тона, а този на пресни плодове – с 9,4%, до 255,3 хил. тона.

В същото това време е регистриран 2% спад на реализираната крайна продукция в селското стопанство. И това при положение, че на българските земеделци за миналата година са изплатени 1.3 млрд. евро субсидии – повече от половината идват от Европейския съюз, а останалите са от държавния бюджет, както съобщи министърът на земеделието Румен Порожанов.

Българското селско стопанство очевидно е в недобро състояние и това се усеща от всеки български гражданин, който пазарува хранителни продукти. Българските плодове, зеленчуци, месо, яйца, млечни продукти и т.н. земеделски стоки са в минимални количества и почти всичко за трапезата идва от внос – главно от Турция, Полша, Сърбия, Гърция и Северна Македония.

Българското селско стопанство произвежда около 5% от брутния вътрешен продукт и тенденцията не е благоприятна. А допреди 30-ина години България снабдяваше с хранителни продукти целия социалистически лагер. След установяването на демокрацията в селското стопанство бяха направени реформи, които за съжаление не дадоха очакваните положителни резултати. Връщането на насилствено колективизираните земеделски земи на предишните им собственици или техните наследници само раздроби собствеността и новите фермери се оказаха притежатели на съвсем малки селскостопански площи от по-малко от хектар, с които са неспособни да изхранват дори семействата си, камо ли да се конкурират на националните и международните пазари. Това доведе до масово напускане на западащите села и ферми от младото поколение, като в малките населени места останаха предимно хора в пенсионна възраст. Единствено зърнопроизводството успя в известна степен да се консолидира и модернизира и там се оформиха съвременни и адаптивни средно големи фирми, които успешно изнасят зърно в Европа и по света.

Производството на етерични култури – маслодайни рози и лавандула преди всичко, също успя да си стъпи на краката и страната остава един от световните лидери в търговията с етерични масла. България е и най-големият производител на билки и подправки в Европейския съюз. По данни на Евростат през 2017 г. в страната са отгледани общо 81 хил. тона ароматни и медицински растения, както и подправки.

Селското стопанство има дълги традиции в България, която само допреди няколко десетилетия беше развита аграрна страна. Сега вече не е така. На развитието на аграрния отрасъл днес не помагат нито прекрасните природни условия, нито финансовите инжекции от страна на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Свитото аграрно производство и продажби, води до спад на доходите на фермерите. За 2018 г. според НСИ техните доходи са се понижили с 14.8%, докато в останалата част от икономиката те са нараснали с над 7%. Това неизбежно отблъсква както инвеститорите, така и работната ръка, защото говори за ниска рентабилност и недостатъчна добавена стойност. А и липсват всякакви признаци за положителни промени – така например обещаващото биоземеделие си остава нещо маргинално и представлява само 5% от продукцията на целия отрасъл. В крайна сметка българите все повече консумират вносни плодове, зеленчуци, млечни продукти и месо. И си спомнят колко вкусни бяха допреди няколко десетки години тези продукти родно производство, благодарение на труда, уменията на фермерите и благоприятните природни условия.

Снимки: БГНЕС

Още от рубриката

Връчване на годишните награди „Икономика на светло“

Нюансите сиво в българската икономика

Голяма част от българската икономика е законосъобразна и работи на светло, като плаща всички данъци, такси, работни заплати и осигуровки на наетите лица. Но има и такъв икономически сектор, който функционира нелегално или полулегално, а генерира..

публикувано на 03.07.19 в 11:16

За какво спестяват българите?

Спестовността е отличителна черта на българина. Това показват различни изследвания, най-новото сред които проучва причините сънародниците ни да заделят „бели пари за черни дни”. Финансовият анализатор Десислава Николова, която е част от портала..

публикувано на 25.06.19 в 11:25
Томислав Дончев на конференцията

Активните малки общини в България отчитат ръст на заетостта и доходите

Ключови за развитието на регионите са индустриалните зони, категоричен е вицепремиерът Томислав Дончев. Най-високи са заплатите в областите с най-голяма заетост, сочи анализ на Института за пазарна икономика. Транспортна инфраструктура,..

публикувано на 24.06.19 в 11:17