Икономисти и представители на властта се разминават в прогнозата си очаква ли ни скоро икономическа криза

Очаква ли ни нова глобална криза – икономическа, дългова, финансова, и как световната заплаха ще се отрази на страната ни. Отговор на този въпрос потърсиха вчера икономисти, бизнесмени и представители на властта на кръгла маса, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси, но така и не достигнаха единно мнение.

СнимкаДокато в Европа през т.г. се очертава понижаване на икономическите показатели, у нас тенденцията е обратната, стана ясно от думите на Марияна Николова, вицепремиер по икономическата и демографската политика. Прогнозата е за забавяне на икономическия растеж в Европа през 2019 г. – каза тя. – На този фон прогнозата за България е за леко ускоряване на растежа на икономиката. Последните данни на Евростат показват, че засега икономиката ни се представя по-добре от средното за ЕС ниво. Но, от друга страна, ѝ трябват по-бързи темпове, за да догони жизнения стандарт в Западна Европа.

Най-оптимистичната прогноза даде зам. министърът на икономиката Лъчезар Борисов, според когото в следващите две, три до четири години у нас няма да има икономическа криза, стига да не се появи катаклизъм от глобалната среда. Той добави, че страната ни се доближава до пика на икономическия си растеж и трябва да се готви след няколко години да се изправи пред икономически катаклизъм.

СнимкаСъществуват някои регионални тенденции, които имат глобално отражение – каза още зам.-министърът. - Например състоянието на китайската икономика, Брекзит – но тук виждам по-скоро възможности да привлечем инвестиции, тъй като местните компании се оглеждат към нас, отношенията Русия – Украйна. В тази сфера обаче трябва да бъдем много внимателни, защото прекомерните санкционни режими могат да намерят пряко отражение върху българската икономика. Разбира се, ние като член на ЕС ще се борим това да не се случи, но истината е, че сме зависими от доставките на енергийни ресурси. В по-локален мащаб пък проблемни могат да се окажат отношенията Косово – Сърбия.

Глобализация или регионализация – това е въпросът в икономически план, според Лъчезар Борисов.

Моето предположение е, че ще говорим за регионализация и ние ще бъдем много по-силни, когато сме в регионален мащаб заедно с ЕС – подчерта той. – Именно затова и поставихме темата за присъединяването ни към еврозоната. Предимствата на България в момента са в устойчивия икономически растеж с прогноза 3,7% през 2019 г., в добрия ни кредитен рейтинг и във факта, че се намираме на трето място в Евросъюза по финансова стабилност.

СнимкаДоц. Даниела Бобева, която изнесе основния доклад, обаче не споделя оптимизма на хората от властта. Ако попитаме който и да е човек от улицата дали идва нова криза, той ще ни се изсмее и ще каже – ние от 30 г. все сме в криза, заяви тя. По думите ѝ, сред симптомите за задаваща се криза у нас са забавянето на икономическия растеж до 2,7% през третото тримесечие на м.г. и смяната на модела на растежа, който се влияе от вътрешното търсене. Близо 45 на сто от БВП се създава от мултинационални компании и по този канал също могат да навлязат шокове, добави икономистката. Тя предвижда три най-вероятни сценария за България.

Най-лошият вариант, който може да се случи най-рано догодина, зависи от решението на Европейската централна банка и на Европейската комисия дали страната ни ще влезе в т.нар. чакалня на еврозоната. Втората опасност се крие в евентуална рецесия в еврозоната, а третата е свързана с потенциална икономическа и политическа нестабилност у нас. И ако се осъществят някои от тези рискове и има още повече влошаване на износа, това наистина ще ни доведе до криза и рецесия през 2020 г.

Ако обаче си сложим розовите очила, през тях може и да видим икономически растеж от 2,5-3% през тази и следващата година, приемане през юли във валутния механизъм и като резултат - спад на икономиката вместо рецесия и криза, прогнозира още Даниела Бобева.

Снимки: БГНЕС