Възраждането на българските региони тепърва предстои

Автор:
Снимка: БГНЕС

Последните данни на Евростат сочат, че 5 от 20-те най-изостанали региона в ЕС се намират в България. Единствено Югозападният район със столицата София се представя добре и там показателят за брутен продукт на глава от населението достига 79% от средния в общността. Шанс да се измъкне показва и Югоизточният регион с областни градове като Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора. За трите региона в Северна България изоставането вече не е новина, а клише. Поради критичния спад на населението под 800 000 души Северозападният регион, който от години е най-изостаналият в ЕС, ще се слее със Северния централен регион.

Пътищата са винаги в началото

Всички критични региони обхващат обезлюдени периферни територии по границите със съседните държави, които са откъснати от вътрешните стопански центрове. Затова трябва да се работи за ускорено развитие на комуникациите и максимално отваряне на нови гранични контролно-пропускателни пунктове. Освен стратегическите магистрали, които в Южна България са почти завършени, а в Северна се строи „Хемус”, България спешно се нуждае от високоскоростни пътища по направленията Север – Юг. На първо място това са Видин – Ботевград ( по протежение на паневропейския Коридор № 10), Русе – Пловдив, Русе – Варна, Силистра – Добрич и Варна – Бургас. Има остра нужда от тунели под проходите „Шипка” и „Петрохан”. Дунавските общини се нуждаят от високоскоростен път по паневропейски коридор № 7, между Видин и Силистра, както и от 3 нови автомобилни моста при Оряхово – Бекет, Никопол – Турну Мъгуреле и Силистра – Калъраш. Предизвикателство е свързването на страната с високоскоростната железница в Европа, която напредва към Балканите по посока Босфора.

Кадрите решават всичко

Голям проблем на българските региони е демографията и емиграцията на работна ръка. Регионите търсят инвеститори, но инвеститорите се оплакват от липсата на кадри и инфраструктура. С кадровия проблем се сблъскваше и социалистическата индустриализация, но хората от селата бързо бяха обучени за новите производства чрез гъвкава система от работна заетост и учене. Днес се връщаме към същия подход, вече наречен дуално обучение, но въпросът е откъде ще дойдат хората? Чрез преодоляване на разликите в доходите. Спрямо европейските доходи регионалните заплати са по-ниски, нарастват бавно, но позволяват да се поддържа приличен стандарт на живот за местните условия.

Отговорността на местните власти и местния бизнес

За да се задържат хората и да се върнат в регионите, трябва активна политика на местните власти и регионална координация. Кметовете и местният бизнес трябва да търсят и привличат инвеститори, да създават възможности за разкриване на работни места. Наистина, много проекти са неизпълними на ниво отделна община или област, но с помощ от държавата и регионално коопериране може да се постигне напредък. Неизползвани резерви за развитието на българските региони има в трансграничното сътрудничество и ориентирането им към големите балкански мегаполиси като Истанбул, Солун, Букурещ и други.

Абсурдно е общини като Видин, Лом, Монтана и Враца, които в България се намират най-близо до сърцето на Европа да са най-изостаналият регион в ЕС. Преди време се водеше напразен спор къде и дали да се строи втори мост между България и Румъния. Скептиците казваха: „Защо ви е мост, като няма път до него”? Други отговаряха: „Защо ви е път, като няма мост”? След 15 години забавяне вече има мост. Оказа се много по-натоварен, от планираното. Днес строителството на път към моста Видин – Калафат изостава и от двете страни на Дунав. Скептиците отново питат: „Защо ви е път и мост, като вече ги няма хората”. Отговорът е: „Това е само началото на пътя към завръщането хората и осигуряване на поминъка им”.



Още от рубриката

България и Северна Македония: икономическите отношения набират скорост

С влизането в сила в началото на миналата година на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете съседки на Балканите - Република Северна Македония и Република България, те тушираха някои от историческите си спорове и..

публикувано на 12.03.19 в 11:04

Кандидати от всички сфери на бизнеса премериха сили в надпреварата за инвеститор на 2018 година

Общо 16 компании достигнаха до финала на конкурса „Инвеститор на годината“ за 2018 година. Кандидатите за приза бяха над 90 от всички сфери на икономиката, информационните технологии, здравеопазването, науката и др. Какви са критериите, по които са..

публикувано на 11.03.19 в 10:51

Расте интересът на китайски инвеститори към българското земеделие

Китайските предприемачи в България се насочват най-вече към отглеждането на зърно, царевица и грозде . Например компанията на младия бизнесмен Цън Цон притежава над 4 хиляди декара с грозде в района на гр. Лом. Той купил земята с лозовите насаждения там..

публикувано на 09.03.19 в 10:30