Софийският дворец на изящните изкуства с „пътуване във времето”

7
Антон Митов, „Селянки на пазар в София”

Повече от 10 месеца (от 1 март 2019 до 12 януари 2020) в центъра на столицата може да се види една оригинална изложба, наречена „Дворецът за изкуството”. Тя е пътуване във времето, когато централната сграда  на Националната галерия наистина е била дворец – княжески и царски.

Никола Михайлов (1878–1960), портрет на цар Фердинанд, 1914 и децата на цар Фердинанд Борис, Кирил, Евдокия и Надежда.
Преходът към днешните времена не е бил толкова „революционен”, защото монарсите на младата Трета българска държава са били съпричастни към изобразителното изкуство. Особено цар Фердинанд, управлявал през 1887-1918 (до 1908 като княз). Дворецът е бил изискано място за култура. Израстват и поколения оригинални български творци, много от които са гостували на царското семейство или са били подкрепяни от него.

Изложбата представя изкуството в края на XIX и началото на XX век, главно по времето на цар Фердинанд, но и обстановката в двореца, с неговия интериор на границата между две столетия. Голямото чуждестранно изкуство навлиза в България с картини от личната колекция на монарха. Български творци, главно придворни художници, правят копия на европейски шедьоври. С времето се развива все по-оригинална българска школа в живописта. Някои от майсторите (като чехите Иван Мърквичка и Ярослав Вешин) са чужденци.

Иван Мърквичка, „Пловдивски пазар”, 1887
Това също не е изключение при националните школи в европейската култура. Великият Люли (1632-1687), майсторът на френската опера, е бил италианец, пренесъл във Версай високото майсторство, достигнато в музиката по италианските земи. У нас към опитните художници от Централна Европа се присъединява цяла плеяда българи, майстори на четката.

Антони Пиотровски (Полша), „В окопа” (сцена от Сръбско-българската война 1885), 1887
Голям колектив от колегите от Националната галерия се занимаваше с тази изложба, трябваше да се установят много факти по отношение на интериорите, да се уточнят техните функции, творбите, които се намират тук – каза при откриването директорът на галерията Ярослава Бубнова. Много от тези творби, по очевидни политически причини, не са показвани от десетилетия и се наложи огромна и много задълбочена работа на реставраторите от Националната галерия. И това е решение, за да върнем една част от историческото минало в неговото визуално съществуване.

Цено Тодоров, „Река Марна край Париж”
Така изложбата попълва една ниша в познанието ни за живота и културата в миналото. Представени са и най-големите български художници от онова време, като Антон Митов, Цено Тодоров, Никола Петров. Но и някои малко познати, като Елена Карамихайлова (1875-1961), една от първите жени – професионални художници, в България и със сигурност първа българска импресионистка.

Елена Карамихайлова (1875-1961), „Пред огледалото”, 1912 и Никола Петров, „На водопой”
Възстановена е залата, известна като „Червения салон“ – тя е оформена с картините, които са били там по царско време.

Червеният салон, началото на ХХ в. и реставрации
Показани са редица документи, които свидетелстват за ролята на държавата и на царя за насърчаване на българското изобразително изкуство. Например едно писмо, в което се говори за X международна художествена изложба в Мюнхен и участието на цар Фердинанд в организирането на българското представяне.

Конрад Дилиц, портрет на княз Александър Батенберг, 1881С подкрепата на Министерството на културата за първи път е показан пред публика големият портрет на първия български княз Александър Батенберг (управлявал през 1879-1886), рисуван от немския художник Конрад Дилиц. Портретът бе закупен на търг във Виена от българската държава в началото на тази година.

Творбата е донякъде знакова и за изкуството, и за държавността в началото на нова България, освободена през 1878 година. Образът на младия владетел излъчва оптимизъм, а неговата военна униформа се оказва не само представителен атрибут – скоро след това той ще бъде върховен главнокомандващ в героичната Сръбско-българска война (ноември 1885 г.), с която е затвърдено Съединението на Северна и Южна България през септември същата година.

Снимки: Националната галерия и Венета Павлова

Галерия