Повече от 10 месеца (от 1 март 2019 до 12 януари 2020) в центъра на столицата може да се види една оригинална изложба, наречена „Дворецът за изкуството”. Тя е пътуване във времето, когато централната сграда  на Националната галерия наистина е била дворец – княжески и царски.

Изложбата представя изкуството в края на XIX и началото на XX век, главно по времето на цар Фердинанд, но и обстановката в двореца, с неговия интериор на границата между две столетия. Голямото чуждестранно изкуство навлиза в България с картини от личната колекция на монарха. Български творци, главно придворни художници, правят копия на европейски шедьоври. С времето се развива все по-оригинална българска школа в живописта. Някои от майсторите (като чехите Иван Мърквичка и Ярослав Вешин) са чужденци.


Това също не е изключение при националните школи в европейската култура. Великият Люли (1632-1687), майсторът на френската опера, е бил италианец, пренесъл във Версай високото майсторство, достигнато в музиката по италианските земи. У нас към опитните художници от Централна Европа се присъединява цяла плеяда българи, майстори на четката.

Голям колектив от колегите от Националната галерия се занимаваше с тази изложба, трябваше да се установят много факти по отношение на интериорите, да се уточнят техните функции, творбите, които се намират тук – каза при откриването директорът на галерията Ярослава Бубнова. Много от тези творби, по очевидни политически причини, не са показвани от десетилетия и се наложи огромна и много задълбочена работа на реставраторите от Националната галерия. И това е решение, за да върнем една част от историческото минало в неговото визуално съществуване.

Така изложбата попълва една ниша в познанието ни за живота и културата в миналото. Представени са и най-големите български художници от онова време, като Антон Митов, Цено Тодоров, Никола Петров. Но и някои малко познати, като Елена Карамихайлова (1875-1961), една от първите жени – професионални художници, в България и със сигурност първа българска импресионистка.

Възстановена е залата, известна като „Червения салон“ – тя е оформена с картините, които са били там по царско време.

Показани са редица документи, които свидетелстват за ролята на държавата и на царя за насърчаване на българското изобразително изкуство. Например едно писмо, в което се говори за X международна художествена изложба в Мюнхен и участието на цар Фердинанд в организирането на българското представяне.

С подкрепата на Министерството на културата за първи път е показан пред публика големият портрет на първия български княз Александър Батенберг (управлявал през 1879-1886), рисуван от немския художник Конрад Дилиц. Портретът бе закупен на търг във Виена от българската държава в началото на тази година.

Творбата е донякъде знакова и за изкуството, и за държавността в началото на нова България, освободена през 1878 година. Образът на младия владетел излъчва оптимизъм, а неговата военна униформа се оказва не само представителен атрибут – скоро след това той ще бъде върховен главнокомандващ в героичната Сръбско-българска война (ноември 1885 г.), с която е затвърдено Съединението на Северна и Южна България през септември същата година.