България и Северна Македония: икономическите отношения набират скорост

Снимка: mtitc.government.bg

С влизането в сила в началото на миналата година на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете съседки на Балканите - Република Северна Македония и Република България, те тушираха някои от историческите си спорове и подозрения, като освен това създадоха условия за нов тласък на икономическото сътрудничество. Според Националния статистически институт на България, в момента стокообменът е около 700 млн. евро годишно, но целта вече е да се достигне 1 млрд. евро.

Силен тласък в тази посока даде първото заседание на междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество миналата седмица в Скопие. От българска страна тя бе председателствана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков. Делегацията на Северна Македония се оглавяваше от министъра на икономиката Крешник Бектеши, но в разговорите участваха и други министри в зависимост от разглежданите теми. По време на двудневните заседания на комисията особено внимание бе обърнато на транспортните инфраструктури и връзките между двете страни, защото в днешно време е парадоксално две съседни европейски държави да нямат железопътна и въздушна връзка. Още повече, че става дума за два много близки народа, които имат много общи моменти в историята и една обща вяра – православието. Нещо повече: България е член на НАТО и на ЕС, а три пъти по-малката по население Северна Македония полага усилия и тя да се присъедини към тези две организации. Т.е. общите неща между България и Северна Македония са много повече от проблемите, които ги разделят, и всички исторически и съвременни политически, културни и икономически условия за задълбочаване на връзките са вече налице.

Една от основните теми на двудневното заседание в Скопие беше железопътната връзка между двете страни в контекста на паневропейския коридор №8, който трябва да свърже българския бряг на Черно море с италианския бряг на Адриатическо море, преминавайки през Северна Македония и Албания. Тя е от съществено икономическо значение за всички участващи в проекта страни, още повече в контекста на европейската перспектива на Албания и Северна Македония. В хода на преговорите в Скопие стана ясно, че директна жп линия между двете столици ще има най-вероятно към 2025 г. и тя ще бъде високоскоростна. София разчита на европейско финансиране в размер на 400 млн. евро, а Скопие също е готово да инвестира подобна сума. Тогава пътуването с влак между двете столици ще продължава само около 1 час, обеща българският министър на транспорта. Предстои и откриване на сезонни авиолинии между македонската и българската столица и между курортните градове Варна в България и Охрид в Северна Македония. Идеята е на първо време полетите да се изпълняват само през туристическия сезон, а по-късно да станат редовни.

Двете съседни страни са силно заинтересовани и от свързване на газовите им системи. Това е тема, която е силно привлекателна за България в контекста на усилията да разнообрази източниците и пътищата на газовите доставки, изграждайки заедно с това международен газов хъб на брега на Черно море, откъдето ще могат да се снабдяват с газ всички Централно и Източноевропейски държави. Неслучайно този хъб получи името „Балкан“. Възможно е също в областта на енергетиката Северна Македония да вземе участие под една или друга форма в строителството на втората атомна електроцентрала в България в Белене. За многобройните туристи от двете страни, които често си разменят посещения, добра новина е, че в скоро време тарифите за роуминг ще бъдат чувствително намалени като до 2022г. те няма да превишават цените на телефонните разговори във всяка една от тях.

Смесената българо-македонска комисия разгледа и други сфери на икономическото сътрудничество от взаимен интерес и се очаква в близките месеци да се подпишат съответните двустранни спогодби и договори. През април предстои съвместно заседание на македонското и българското правителство, на което по всяка вероятност ще бъдат взети конкретни практически мерки за задълбочаване на двустранното сътрудничество. А само ден след приключването на работата на комисията в Скопие, електроенергийните системни оператори на България, Северна Македония и Албания подписаха Меморандум за сътрудничество и взаимопомощ.