Васко Кръпката разказва за турнето си в Австралия и Нова Зеландия и за 30 години от създаването на „Подуене блус бенд“

Снимка: plus.google.com

Бунтар, блусар, китарист и най-вече човек с голямо сърце – с няколко думи това е Васил Георгиев или добре познатият Васко Кръпката. Неговото „оръжие“ е песента. Чрез текстовете си Васко Кръпката винаги е бил и остава социално ангажиран. Така изразява своите мисли, бунта си срещу всичко, което лишава човека от неговата свобода и право на избор. Блусът е музиката, в която всичко мога да разкажа – често споделя музикантът. Той е сред хората, спомогнали много за големите политически и обществени промени, настъпили в България преди 30 години. По същото време, през есента на 1989 г., Васко Кръпката създава „Подуене блус бенд“. На 2 март, следващата година, е първият им концерт, който се провежда в…затвор. Оттогава групата има издадени 18 албума. По повод 30-годишнината, всички най-хубави и известни песни са издадени на двойна винилова плоча. Събитието ще бъде отбелязано на 24 април, с голям концерт в зала „Универсиада“ в столицата. На него Васко е поканил всички 25 музиканти, свирили в „Подуене блус бенд“ през годините. Има и 8 нови песни, които са в очакване да излязат на музикалния пазар в албум, наречен „Блус БГ“. През февруари (от 8 до 17.02) Васко Кръпката направи няколко концерта в Австралия и Нова Зеландия.

Много съм щастлив, че българите по света стават все по-задружни – казва той. – Имат свои клубове, в които се събират, правят все повече неща заедно, помагат си повече. Заминах за Австралия и Нова Зеландия по покана на Орлин Мирчев, който организира миналата година и турнето ми в САЩ. В Аделаида – един от градовете, в които сега свирих, се срещнах с потомци на първите българи, заселили се там, а те са били градинари. Това се е случило през 20 години на м.в. През 1949 г. те създават там първия български културен дом. Целта е била да има място, в което да се събират българите, установили се по тези далечни земи. Сега техните роднини говорят по-стар, архаичен български език. Бях много развълнуван. Въпреки че са родени в Австралия и нямат връзка вече с България, продължават да говорят езика ни и да спазват традициите ни. Там свирих на един български фестивал, който се казва Bulgarian Festival „Здравей“.


На моите концерти идваха интелигентни хора, които се интересуват от България и какво се случва тук. Те ме приемаха в домовете си и така имах възможност да видя наистина какво ги вълнува, колко са искрени и как въпреки всичко материално и нематериално, което имат, носталгията е огромна. Има един българин, който е направил невероятен джаз клуб в Аделаида. Останалите градове в които свирих бяха Брисбън, Сидни и Мелбърн в Австралия и Уелингтън, столицата на Нова Зеландия.